Борбата с плевелите в естествените ливади и пасища има голямо стопанско, икономическо и екологично значение

Сегашното състояние на естествените ливадни площи, по-голямата част от които се намират в планинските райони на страната, е крайно незадоволително. Една от основните причини за това е заплевеляването им с храстовидна и друга плевелна растителност.

Един от най-често срещаният и широко разпространен опасен плевел е орловата папрат. Вредата от нея е многостранна. От една страна тя силно потиска ливадните треви в растежа и развитието им и превръща заплевелените площи в пустеещи земи. От друга страна, тя е силно отровна за консумиралите я домашни животни и причинява редица заболявания при конете, кравите, овцете и други, а чрез получените от тях продукти – месо и мляко, тя може да предизвика заболявания и при човека.

Мощно развитата надземна листна маса, натрупваща огромни количества хранителни вещества в силно развитото коренище, правят борбата с плевела изключително трудна. Най-често прилаганият в миналото и едновременно с това силно трудоемък е механичният начин, основаващ се на постоянното унищожаване на надземната маса с цел изтощаване на коренището, което води до загиване на растението. Другият съвременен и по-прогресивен метод е химичният, основаващ се на използването на хербициди. През последните 20 години по този начин са третирани значителни територии в страните от ЕС, САЩ, Австралия и други.

При химичната борба с орловата папрат от изключително значение е срокът за внасянето на хербицидите. Нашите проучвания показват, че най-оптималният срок за внасянето им е от средата на юли до края на август.

От многократно проучените хербициди найподходящ e раундъп. Той е подходящ и за борба с плевела в овощни градини и малинови насаждения. Внася се в доза 1,2 л/дка. За борба с орловата папрат може да се използват и хербицидите глин 75ДФ в доза 5 г/дка. Тези хербициди обаче не трябва да се използват в площи с дървесни видове, тъй като са токсични за тях. Внасянето на хербицидите при специфичните планински условия с пресечени терени е съпроводено с редица трудности.

Силно наклонените терени, покрити с ровове, оврази, пънове, ями, с високо израслата орлова папрат, много затрудняват работата на надземната техника или пък използването на гръбни лозарски и други пръскачки. Борбата с орловата папрат в естествените ливади и пасища има голямо стопанско, икономическо и екологично значение. Предоставените фондове от ЕС са много добра алтернатива и възможност за провеждането на тази борба.

Средствата, осигурени чрез директните плащания (28 лв./дка), са напълно достатъчни да покрият направените разходи за поддържане на естествените ливадни площи в добро агротехническо и екологично състояние. От в. Гласът на фермера