Жълъдите са плодове от горски дървета. Те са естествената храна за дивите свине и основната за Източнобалканските примитивни свине. Използват се частично и за хранене на домашните породи свине – сурови или изсушени.
[B%][G%]ДЪБОВИЯТ ЖЪЛЪД[%G][%B]
е беден на протеини, но съдържа висок процент лесносмилаеми въглехидрати. Затова е подходяща храна за угояваните свине. Може да се дава по 4-5 кг суров, или до 2-3 кг сух жълъд дневно. Угояваните с дъбов жълъд свине дават твърда и вкусна сланина. На разплодните свине не е за препоръчване да се дава повече от 2 кг суров или 1 кг сух жълъд, защото в обвивките му се съдържат дъбилни вещества, които действат запичащо. Този недостатък на дъбовия жълъд може да се намали или дори съвсем да се отстрани, като в дажбата се включат и фуражи, които действат разхлабващо – меласа, трици, цвекло. Препоръчително е също жълъдът да се дава на свинете цял, а не смлян с твърдата му обвивка. Свинете свикват да разчупват жълъда и да изяждат само ядката, а твърдата обвивка, която понижава хранителността му и съдържа най-много дъбилни вещества, оставят.
[B%][G%]БУКОВИЯТ ЖЪЛЪД[%G][%B]
също се използва за храна на домашните свине, било при лагерно-пасищно отглеждане, било при оборното им хранене. Той е богат на мазнини (около 27 на сто), затова действа разхлабващо. Освен това влошава качеството на телесните тлъстини, като ги прави меки и мазни. Препоръчително е да не се дава повече от 1 кг на глава на ден. Понякога буковият жълъд се използва за добиване на мазнина. Полученият от това производство шрот не притежава отрицателните качества на плода. Той представлява добра храна за свинете, особено ако са отделени черупките. Дава се средно по 2 кг на глава дневно. От в. Гласът на фермера