Отглеждането на токачки носи добри пари

Токачката е интересна птица не само поради превъзходния вкус на месото с привкус на дивеч, но и поради привързаността й към хората, които я отглеждат. Съвременната одомашнена токачка спада към семейство Фазанови птици. В Европа е позната под различни наименования. У нас - токачка и кубинска кокошка, във Великобритания - гвинейска кокошка, в Германия - перлова кокошка, в Русия - цезарова кокошка, в Италия - фараонова кокошка, в Иберийския полуостров - петниста кокошка. Прародителите на днешната одомашнена токачка и до днес се срещат в степите на Северна и Западна Африка, островите Мадагаскар, Ямайка и др. В тези територии живеят над 20 вида и подвида токачки.

Токачките са били познати на древните гърци и римляни. Масовото им разпространение като домашна птица започва през 4-и век в Португалия, където са били внесени от моряците. По-късно отглеждането им започнало в Испания и бързо напуска пределите на Иберийския полуостров и се разпространява почти в цяла Европа.

В Западна Европа предпочитанията към месото на токачките се увеличава бързо (Англия, Франция, Италия, Германия, Швейцария и други страни). С развитието на интензивното птицевъдство в света в редица западноевропейски държави и Русия се създават селекционни центрове, в които се отглеждат различни породи и високопродуктивни линии токачки. Въпреки че токачката минава за най-малко разпространената домашна птица, в някои райони тя е много популярна. Това се обяснява не само с превъзходния вкус на месото й, но и с високата й жизненост и устойчивост към повечето болести, характерни за птиците. Освен това притежава

МНОГО ДОБРО ПРИСПОСОБЯВАНЕ КЪМ РАЗЛИЧНИ УСЛОВИЯ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Например в Русия токачките се развиват еднакво добре както в суровите условия на Сибир, така и в горещите райони на съседните азиатски републики. Икономическата изгода от токачките се дължи предимно на производството на месо, което определя насоката на развъждането и селекционната работа в момента. Все повече се обръща внимание и на повишаването на носливостта на кокошките. Те са съобразени с търсенето и потребностите на потребителите. Токачките и бройлерите, предназначени за печене, се отглеждат до 12-13-седмична възраст, на която достигат тегло 1250-1400 грама, или две порции.

Растежът им е най-интензивен до тази възраст. Достигат до 70 процента от теглото си в зряла възраст, след което темпът на нарастване намалява. След 10-та седмица се повишава натрупването на мазнини, което е по-силно при женските индивиди. Да се има предвид, че натрупването на месо в ценните телесни части – гърди и бутове, зависи твърде много от качеството на фуражите, които се използват. Мазнината на всеки вид домашна птица има специфичен аромат и подсилва вкусовите качества на месото. Половите инстинкти на токачките започват да се проявяват след навършване на 5-6-месечна възраст. Физиологическата им зрялост настъпва на 8-9-месечна възраст. Установено е, че най-добра носливост се получава, когато носачките пронесат над 210-220-дневна възраст. Носливостта на токачките от неселекционираните породи е средно около 70-100 яйца. Характерно за токачките е, че те са способни да снасят с голяма интензивност. Това им качество се използва успешно и целенасочено в селекционните центрове, в които са създадени породи и линии с носливост над 200-250 яйца годишно с тенденция към постоянно повишаване. Прави впечатление, че токачките, излюпени както рано през пролетта, така и по-късно, пронасят през следващата пролет почти в едно и също време. Това дава възможност чрез използване на методите за ограничено хранене и режим на осветление през определена възраст

ДА СЕ ПОТИСНЕ РАННОТО ЕСЕННО СНАСЯНЕ

и всички стада във фермата да пронесат едновременно, или да се организира целогодишно снасяне от няколко стада. Времето на пронасяне при екстензивното отглеждане зависи както при кокошия вид от климатичните особености на района. При мека зима токачките пронасят в края на януари или началото на февруари, но в сурова зима до един месец по-късно. Яйцата на токачките са с тегло 45.-55 г. Черупката е кафява, изпъстрена с тъмнокафяви петна, по форма силно изострена. Яйцата на токачката притежават както и месото й превъзходен вкус и се търсят от консуматорите в много страни. Оплодяемостта на яйцата е също много добра и се категоризира като: много добра - над 95 процента, добра - 9094, приемлива – 85-89 и незадоволителна - под 85.

Люпимостта е в зависимост от времето, прекарано в снасяне. Процентът на излюпените спрямо заредените яйца е твърде нисък през първия месец на носливост, често до 60 процента. Някои автори го отдават на младостта на петлите. През втория и третия месец е 80, четвъртия и петия - около 75, след което спада ритмично с 4-5 процента месечно Ембрионалната смъртност е ниска и варира от 5 до 12 на сто. По-висока смъртност се наблюдава при ембрионите в яйцата от неселекционираните стада. Някои от яйцата имат твърде дебела черупка, която излюпващите се пилета не могат да пробият и се задушават. Високата устойчивост към неблагоприятните външни условия и болести се дължи на изключителната здравина на организма и голямата жизненоспособност на токачките. Те се проявяват най-добре при екстензивните условия на отглеждане, въпреки способността им да се приспособяват към съвременните интензивни технологии на отглеждане (в затворено помещение - подово или в клетки или комбинирано). При спазване на подходящите изисквания към условията на отглеждане и нивото на хранене смъртността на подрастващите и разплодни стада не трябва да надминава 1 на сто.

ПРЕДПОЛАГА СЕ, ЧЕ СРЕЩУ НЯКОИ БОЛЕСТИ В ОРГАНИЗМИТЕ ИМ СЕ СЪЗДАВА ИМУНИТЕТ, КОЙТО СЕ ПРЕДАВА НА НЯКОЛКО ПОКОЛЕНИЯ

Токачките, в сравнение с другите домашни птици, са с най-жив темперамент. Те са постоянно в движение, търсят и оползотворяват храната на двора или пасището. В същото време, те пропускат част от храната, която им се предоставя в хранилките, което се отразява върху растежа им. По природа са страхливи и трябва да се отглеждат на по-тихи места, където няма шум от превозни средства и промишлени предприятия. Петлите са винаги нащрек и пазят стадата.

При опасност вдигат тревога. Въпреки дивата си природа те са много любопитни, търсят причината за уплахата и лесно стават жертва на ловци и браконери. Свикват бързо с хората, с гледачите си и търсят тяхната компания. Поради дългия си контакт с хората и откъсване от дивата им природа носачките намаляват или губят способността си да се разклопват и мътят. Ако тези инстинкти се проявят, те търсят закътани места или гъсти храсти, в които снасят яйца и мътят пилетата си. Инкубационният период е 26-27,5 дни, излюпените токачета тежат средно 28 грама.