Канибализъм при свинете

16-12-2003 г. Проф. д-р Андрей АНДРЕЕВ Канибализмът е сериозен порок при свинете, който се проявява особено през зимата и пролетта. Той се наблюдава в две направления. Някои свине майки нападат и ядат малките си. Необходимо е да се прави разлика, когато първескините захапват и умъртвяват прасенцата си главно от страх или възбуда от раждането. Типичен канибализъм е, когато възрастни свине изяждат малките си не само при раждането, но и през първата седмица от опрасването. При подрастващите и угоявани прасета канибализмът се проявява като отхапване на опашките, ушите, цицките, вулвата. Този вид канибализъм е регистриран още през 1930 г. в Дания и Германия. Според чуждестранни литературни данни канибализмът може да се прояви до 73 на сто при прасетата с живо тегло 20-50 кг; около 14 на сто при прасетата до 70 кг живо тегло и до 11,5 на сто до края на угояването. Мъжките кастрирани прасета страдат по-често в сравнение с женските. Засегнатите части на тялото се замърсяват, гангренясват и се появяват гнойни абсцеси. Увеличава се смъртността и отпадането на отглежданите животни и се намалява прирастът им. Освен това се увеличават гнойните абсцеси в тялото особено в бутовете, т. е. най- ценните части на очистените половинки. Причините за първия вид канибализъм се търсят в изяждането на плацентата (ложето), в подмамването на свинята да изяде дългия пъпен кордон, останал на някое прасенце, или да се нахвърли, ако е гладна, върху някое наранено или недъгаво бозайниче. По-късните наблюдения в Англия показват, че изяждането на плацентата не е причина за този порок. Премахването на посочените евентуални причини може да намали проявлението на канибализма. Уместно е също прасенцата на свиня, за която се предполага, че може да нападне малките си, през първата седмица след опрасването да се държат отделно в сандък и при постоянно наблюдение да се пускат редовно през два часа да бозаят. Причините за канибализма при свинете се търсят главно в три направления: 1/ Непълноценното, нередовно и едностранчиво хранене - при силно концентратни дажби от сухи смески (без необходимото количество сурови влакнини); липсата на достатъчно йод в дажбата; малката продължителност на консумация на смеска при мокрото хранене. Непълноценното и едностранчиво хранене може да се дължи и на недостиг на витамини, микроелементи и на някои аминокиселини, главно метионин. 2/ Неправилно отглеждане - канибализмът се проявява при отбитите и угоявани прасета, когато се държат в големи групи (над 20-30 животни в бокс). Влажните и непроветряеми, с ниски температури помещения, с относителна влажност 98 на сто и съдържание на амоняк над 0,03 процента, тесните, пренаселени и замърсени боксове, недостатъчния фронт за хранене, продължителното осветление. Прекомерната гъстота и липса на движение са предразполагащите фактори за проявлението на този порок особено пролетно време. Необоснованото разместване и смесване на животните предизвиква борби за установяване на йерархичния ред на лидерите в новата група. Получените рани по прасетата от борбите дават възможност на нервните и темпераментните прасета да изградят лоши привички. В помещенията свинете се стремят да осъществят инстинкта на движение чрез ровене, дъвкане и хранене. В помещения с решетъчен под и без сламена постеля липсва тази възможност за осъществяване на инстинктивните действия. З/ Наследствени предразположения - сравнително малко са изследванията в генетичен аспект. Някои специалисти смятат, че канибализмът е наследствен порок. Проучванията в сто ферми в продължение на три години показват, че само от определени родителски двойки (под 1,0 на сто) се получават свине с този порок, като 60 на сто от тях ядат своите приплоди. От 40 проследени нерези 4 са дали потомство, в което 66 на сто от свинете майки проявяват канибализъм. Мерките против проявлението на канибализма са противодействията по всички посочени причини. Основната мярка при първата форма на проявление е незабавното бракуване на свинете майки и техните родители. За второто проявление е необходимо да се проследят и изолират всички прасета (канибали). При възможност да се изолират и наранените прасета. Раните се почистват с калиев перманганат и се тушират с йодна тинктура, гранулин или пиоктанин. За препоръчване е също в стадата, където се е появил канибализъм, в концентрираните смески да се слага калиев йодит (0,2 на сто) и слънчогледов шрот до 10 на сто. В продължение на 10 дни на прасетата се капва по 3-4 капки йодна тинктура, а на майките по 5-6 капки в храната. Преценява се дажбата на животните за балансираност по отношение на животински белтък (бито мляко, рибено и трупно брашно). Боксът, в който са стояли прасетата, се почиства, затъмнява и при възможност се застила с чиста слама. Прасетата се разреждат в по-малки изравнени групи (под 10 на сто разлика в живото тегло). При сформиране на групата прасетата от различни прасила (боксове) се пръскат със слаби разтвори на креолин, карбол и др. При възможност прасетата да се пускат в дворчетата за разходка, а в боксовете да се слагат предмети, отвличащи вниманието на животните - синджири, автомобилни гуми и др. В свинефермите е задължително изхранването на пълноценни комбинирани фуражи. До третия ден след раждането на прасетата на всички одобрени след прегледа бозайничета се режат горните и долните кучешки зъби, опашката между втория и третия прешлен и се инжектира препарат срещу железнонедоимъчната анемия. Появата на канибализъм е показател, че условията, при които се отглеждат свинете, не са оптимални. Избягването на загубите от него може да се осигури само чрез едновременното прилагане на основните мерки. (от в. Фермер новият)