Просото става актуална култура

Затоплянето и засушаването на планетата изискват да избираме сухоустойчиви и с по-кратък вегетационен период култури. Във връзка с това интересно е просото. При засушливи условия добивите му превишават тези на царевицата. Добри предшественици за него са бобовите култури, картофите, цвеклото. При добра агротехника те оставят почвата рохкава и чиста. Зърнено-бобовите освен това я обогатяват с азот и влияят добре не само върху просото, засято непосредствено след тях, но и на културите, отгледани през следващата година. По-малко подходящи предшественици са царевицата и слънчогледът. Трябва да се има предвид, че слънчогледът извлича от почвата голямо количество калий, който е много необходим и за просото. През есента се извършва основна обработка на почвата. През пролетта се бранува, за да се намали изпарението и да се създадат условия за поникване и унищожаване на плевелите. Колкото по-добре и по-грижливо е подготвена почвата, толкова по-висок ще е добивът. Предсеитбено валиране се препоръчва при суха пролет, за да се издигне влагата от долните слоеве на почвата. При използване на минералните торове като средни норми за декар могат да се посочат - 4-5 кг азот, 5-6 кг фосфор и в бедните на калий почви - по 4-5 кг калий ( в активно вещество). Фосфорните и калиевите торове се разхвърлят преди дълбоката есенна оран, а азотът - напролет, с предсеитбеното култивиране. За сеитба трябва да се използват стандартни семена с чистота над 98 на сто и кълняемост, не по-ниска от 85 на сто. Просото се засява обикновено около 15 април, когато почвената температура на 10 см дълбочина достигне 10-12 градуса. При ранна сеитба поникването се забавя и просото може да бъде силно потиснато от плевелите. Сеитбеният период е доста дълъг и продължава до първата половина на юли. Добивът от късните посеви е по-нисък и е в зависимост от летните валежи. Сеитбата се извършва плитко и засъхването на горния почвен слой е от много съществено значение дори при невзискателността на просото към влагата. Обикновената сеитба от 7,5 до 12 см е най-често прилаганият начин. Необходими са 2-2,5 кг/дка семена. Най-разпространената болест при просото е главнята. Това заболяване може значително да понижи добива. Борбата срещу него се извършва с обеззаразяване на семената преди сеитбата с витавакс 200ФФ - 200 мл с 2-3 л вода за 100 кг семена или раксил 5ВС - 150 г препарат с 2-3 л вода за 100 кг семена. Дълбочината на засяването на семената е от 3 до 5 см. Основно в практиката срещу широколистните плевели се прилагат хормоноподобните хербициди на базата 2,4 Д и 2 М - 4Х. Чувствителни плевели са полският синап, дивата ряпа, видовете мъртва коприва, паламидата, повитицата, щирът, свиницата и други. Може да се използват препаратите матон 600ЕК - 120-150 мл/дка, санфен - 150-200 мл/дка, дикотекс 400 - 200 мл/дка, мецепсан - 250 мл/дка, и други. В посеви, където са се настанили устойчиви плевели като лайка, лепка, подрумче, колендро, див мак, видове пипериче и др., с успех може да се приложи хербицидът сансак в доза 100 мл на декар. Метлицата на просото узрява отгоре надолу. Главната метлица на всяко растение узрява по-бързо, отколкото страничните. Разликата в дни може да бъде значителна и пълното узряване на всички зърна в никакъв случай не бива да се изчаква. Първите зърна са най-ценни, най-добре развити и тяхното презряване и оронване не трябва да се допуска. Просото се прибира, когато семената в средната част на метлиците са вече напълно узрели и посевът, погледнат отгоре, е сиво-жълт. Стъблата и страничните метлици по това време са още зеленикави. Прибирането се извършва сутрин рано, за да се избегне оронването. В Листата на разрешените за разпространение у нас сортове е записан сортът Кинельское скороспелое. Засега е райониран само сорт № 178, който се препоръчва за отглеждане в цялата страна. Отглеждането на просото при сравнително засушливи райони гарантира добив до 400 кг от декар. Ст.н.с. Илия ПРОДАНОВ (от в. Фермер новият)