Просото e с отлична усвояемост на протеин и мазнини

Просото е къснопролетна култура и може да се засява до края на юни. Т.е. това е културата, която последна може да запълни празни площи. Заедно с пословичната му сухоустойчивост, това растение може да се използва рационално в райони с повреди от измръзване, житен бегач или градушки.

Това е едно от малкото растения, които с успех се отглеждат като втора култура на неполивни площи. Просото има изключително разностранни направления за използване – фуражно зърно, храна за пойни птици, за сено, слама с качества на средно ливадно сено, за производството на оригиналната боза и други. Освен това е твърде рентабилна култура в условията на пазарна икономика. По хранителна стойност на зърното просото не отстъпва на останалите зърнени култури и почти се изравнява по този показател с овеса. Поради срастването на цветната плева със зърното, повисоко е съдържанието в него на целулоза, но това може да се преодолее със създадените вече сортове, които имат съдържание на целулоза, както при другите житни. Просото е с найдобра усвояемост на протеин и мазнини сред житните и съдържа най-много витамин В 1 и В 2.

В обвивката му се съдържат алфа-токофероли, които повишават носливостта на птиците. Като цяло това е ценен компонент за смески, използвани в свиневъдството и птицевъдството. Едно от големите предимства на просото е, че сламата му е с качества на средно ливадно сено. Още по-добро е сеното от просо, окосено във фазата на цъфтежа – в млечно-восъчна зрялост то е по-ценно от средно ливадно сено. Особено голяма е устойчивостта му на високи температури след цъфтежа. То може да преустанови развитието си, т.е. да изпадне в анабиоза и само след минимални валежи отново да възстанови вегетацията си.

ПОДХОДЯЩИ ПОЧВЕНО-КЛИМАТИЧНИУСЛОВИЯ

У нас те са: в района на Хасково, Стара Загора, Южното Черноморие и долината на Струма. Освен това – в Тракийската низина: Пазарджик, Пловдив, Сливен, Ямбол, Карнобат, в Северното Черноморие и поречието на р. Дунав. Отглеждането на просо в тези райони е посигурно и по-рентабилно от много други култури.

ПРОСОТО ВУСЛОВИЯТА НА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА

В условията на пазарното стопанство учените смятат, че е икономически оправдано да се отглежда просо. При нормален добив от 250-300 кг от декар, просото е с най-ниска себестойност сред зърнено-житните култури. Това се обуславя от следните фактори: ниската сеитбена норма и невисоката цена на семената; в повечето случаи не се налага обеззаразяване; торовите норми са сред найниските; използват се най-евтините хербициди и то само при наличие на широколистни плевели; сухият сезон на отглеждането му не предразполага развитието на заболявания; всички операции по отглеждането му са механизирани. От друга страна, поради по-слабото му разпространение, цената му винаги е била сред най-високите за житните култури.

Не трябва да се пренебрегва и фактът, че поради късия си вегетационен период парите, вложени за производството на просо, може да се възвърнат за около 100 дни, докато за царевицата и ориза този период на възвръщаемост е минимум 200 дни, а при зимните житни – около 300. Това е от много голямо значение особено при използването на кредити. Накрая в заключение – просото е един от вариантите, които можете да изберете за запълване на незасети, измръзнали или изоставени площи, но във всички случаи то е последният по време и непоследният по икономически показатели вариант.