Рахитът се среща най-често при новородените и подрастващите животни

Характерно е, че през късната зима и особено през пролетните месеци, броят на новородените и подрастващите животни от различни видове е най-голям. Във връзка с това и болестите при тези категории доминират и създават много проблеми на фермерите. Една от тях е рахитът. Тази болест засяга новородените, но най-често подрастващите животни. В много стопанства и ферми у нас тя е актуален проблем, нанасящ щети поради забавения прираст и бракуване на животните. Наблюдава се предимно при прасетата, телетата, агнетата и кончетата. Болестта се развива поради недостиг на витамин Д, калций или фосфор. Витамин Д съдейства за резорбцията на калция и фосфора в червата и за отлагането им в костите. Образува се в организма под въздействието на ултравиолетовите лъчи на слънцето. Ето защо

НАЙ-ЗАСТРАШЕНИ СА ЖИВОТНИТЕ, ОТГЛЕЖДАНИ В ТЪМНИ И ВЛАЖНИ ПОМЕЩЕНИЯ

без да се изкарват денем навън. Съществува тясна връзка между този витамин и дейността на щитовидната жлеза. За появата на рахита от първостепенно значение са количествените съотношения между калция и фосфора. То трябва да бъде приблизително 2:1. Това е важно както за бременните, така и за новородените животни. Бедните на калций и фосфор храни са причина за изчерпването им в организма на бременните животни и за появата на остеомалация при тях и рахит при техните приплоди. Бедни на минерали са картофите, кръмното, захарното цвекло, пшеничената, овесената и ечемичната слама, силажите. С достатъчно количество фосфор, но бедни на калций, са триците, ръжта, фият, ечемикът, овесът и царевицата. Еспарзетата, доброкачествените ливадни сена, люцерната, граховата и фиевата слама са богати не само на калций, а някои от тях и на фосфор.

КАКВИ ПРИЗНАЦИ ПОКАЗВАТ ЖИВОТНИТЕ БОЛНИ ОТ РАХИТ?

При новородените телета се наблюдават слабост, особено на задните крайници, нарушена координация на движенията. Те не могат да стоят прави и се залежават. Ако бъдат засегнати подрастващите животни,

БАВНО, НО ПРОГРЕСИВНО СЕ УДЕБЕЛЯВАТ ГОЛЕМИТЕ СТАВИ НА КРАЙНИЦИТЕ

със „събиране на вода”. С напредване на болестта предните крайници се изкривяват напред и настрани, придобиват Х-образна постановка. Обезформяват се. Дишането се затруднява. Гръбнакът се изкривява. Може да се появи парализа на задницата следствие счупване на прешлени. Понякога се появяват „необясними” гърчове или припадъци в продължение до 45 мин., изходът от които дори да е летален. При прасетата заболяването се проявява много бързо при неправилно хранене. Първоначално се наблюдава намаление на апетита. Той е намален, променлив или дори извратен. Прасетата гризат дървените предмети, мазилките по стените, дъвчат фекалии, замърсена постеля, пият дори урина. Вървежът е схванат, проявяват склонност към залежаване, движат се само с предните крайници, а задницата влачат. Някои екземпляри стъпват само с върха на копитата си. При други прасета се установява свръхчувствителност в областта на гръбначния стълб. Те квичат при докосване или при опити за ставане, без обаче да могат да се изправят. В по-късните фази се появяват

ДЕФОРМАЦИИ ПО РАЗЛИЧНИТЕ ЧАСТИ НА СКЕЛЕТА

Появяват се удебелявания на костите. Лицевите кости се деформират, следствие на което дишането и поемането на храна се затруднява. По ребрата се появяват удебеления под формата на броеница. Гръбначният стълб се изкривява надолу, нагоре или настрани. Прирастът намалява или спира. Прасетата закърняват. По зъбите им се появяват дефекти. При някои прасета могат да се установят екземи, кожни надебеления, често придружени със сърбеж. Кожата се набръчква и се покрива със струпеи или кафяви крусти. При агнетата и козлетата признаците са подобни на тези при телетата: промяна на апетита, изкривяване на краката, подуване и силна болезненост на ставите, куцота, схванатост на задницата или предния пояс, залежаване, продължително коленичене (характерно е за козлетата). При дребните преживни рядко се установява типичната рахитична броеница в областта на ребрата.  От в. Гласът на фермера