Щури пари се печелят от елени, отглеждани във ферми

Значителен брой страни развиват индустриално развъждане на елени с цел продажба и износ на месо, кожи, и други странични продукти. Развъждането на елени във ферми се очертава и като алтернатива на запазването на много видове елени от изчезване и увеличаване на тяхната популация. Според трудовете на икономисти от различни страни, отглеждането на елени във ферми е почти два пъти по-изгодно отколкото говедовъдството. Най-големият производител и износител на тези продукти на международния пазар е Нова Зеландия. В Нова Зеландия има около 5000 ферми за елени.

Международният пазар на всички видове дивечово месо представлява само 10 на сто от производството на другите видове месо. Други страни, които имат развито индустриално производство, са някои страни от Северна Европа, Източна Азия и Северна Америка. Нова Зеландия, Китай и Русия обаче са най-големите производители и заемат около 75 на сто от международния пазар на месо от елени, кожи и мъхестата част от младите еленови рога. Други страни, в които има развито еленовъдство, са САЩ, Австралия, Германия, Корея, Канада, Великобритания, Швеция, Дания и Франция. Различни породи елени се отглеждат във всяка една страна, но най-разпространените породи са Red Deer (Червеникав елен), Elk (Лос), Fallow deer (Червеникавокафяв елен).

Наименованието velvet antler се отнася до ранния етап на порастване на еленовите рога, преди те да калцират в твърди еленови рогове, но също така това е описание и на мъхестата външна обвивка на рогата. Рогата на елените се сменят периодично. Всяка пролет на главата на мъжките елени нарастват нови рога на базата на тези от предишната година. Те нарастват твърде бързо - до 10 кг за 55-60 дни. За да бъдат предпазени гледачите на елените, както и другите животни, и да не се повреждат оградите и помещенията във фермите, тези рога се премахват на този етап на нарастване. Ако не се премахнат, те падат по естествен път през зимата, като през следващата пролет започват отново да нарастват, следвайки естествения си цикъл.

ПРЕМАХВАНЕТО НА МЛАДИТЕ ЕЛЕНОВИ РОГА СТАВА ПО СПЕЦИАЛЕН НАЧИН и след като фермерите са обучени това да причинява най-малко неудобство на животните. Меката, мъхеста част от новоизрасналите рога отдавна е предмет на търговия основно в източните страни, които вярват, че в тях се съдържат лечебни вещества, помагащи за различни болести. В традиционната източна медицина, в частност китайската, този продукт се използва от повече от 2000 години насам. Всеки еленов рог се разделя на 4 части в зависимост от съдържанието на различни вещества във всяка секция. След преработката горните две секции се използват за производството на тонизиращи лекарства, давани на младежите и децата, като тяхната функция е да се стимулира растежа на младия организъм. Средната секция се използва при лечение на артрит и остеомелит. Най-долната секция се използва при калциев дефицит на организма, особено при възрастните хора.

Най-големите потребители на този продукт (младите еленови рога) са Корея и Хонг-Конг, като на Корея се пада 85 на сто от международния внос на стойност от 1,5 млрд. долара. Голяма част от този продукт се преработва в тези страни и се реекспортира на Запад под формата на прах или други преработени продукти. В Нова Зеландия и Австралия има специално създадени дружества на износителите на млади еленови рога. Те обучават фермерите как да се събират и съхраняват, така че да отговарят на нуждите на купувачите от източните страни.
Тези дружества осигуряват и КОНТРОЛ ВЪРХУ КАЧЕСТВОТО НА СЪБИРАНИТЕ ЕЛЕНОВИ РОГА ПОД РЪКОВОДСТВОТО НА ВЕТЕРИНАРНИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ в стопанството.

Хората, които са обучени за тази дейност, получават специална акредитация от дружеството. Тъй като този продукт се използва за различни лекарствени средства, се смята, че това е храна и той трябва да отговаря на всички необходими правила за безопасност и хигиена при неговото третиране, а именно събиране, замразяване и складиране. Най-големият производител и износител на млади еленови рога е Нова Зеландия, като износът се оценява на около 450 тона годишно. Другият голям производител е Китай - с около 400 тона годишно, като тези количества варират в отделните години. Русия произвежда около 60 тона годишно, Австралия - около 30 тона, САЩ - около 20 тона и Канада - около 17 тона. Общото производство на този продукт в света се оценява на около 1000 тона годишно.

Процесът на събиране на младите еленови рога във фермите в страните от Европейския съюз не е разрешен поради спазване на регламентите за хуманно отношение към животните. В САЩ тази дейност се ограничава не толкова от правилата по отношение на хуманното отношение към животните, отколкото от правилата, налагани от FDA (Управление по храните и лекарствата) относно здравословните претенции на този продукт. FDA контролира всички билкови и тонизиращи билкови продукти и хранителните добавки, и за тези продукти, за които не могат да се представят обосновани научни доказателства за техните претенции, не се издава официално разрешение. Въпреки че се извършва индикативна научна дейност по отношение на здравните ползи от използването на младите еленови рога, тя не е достатъчна по отношение изискванията на FDA.

Ето защо вносът на този продукт от Нова Зеландия в САЩ вече се ограничава, известни количества все още се внасят от Канада. ОБЩОТО ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕНСКО МЕСО, ДОБИТО ОТ ЕЛЕНИ, ОТГЛЕЖДАНИ ВЪВ ФЕРМИ В СВЕТА СЕ ОЦЕНЯВА НА ОКОЛО 35 ХИЛ. ТОНА ГОДИШНО Нова Зеландия изнася около 13-16 хил. тона. Най-големият вносител и потребител на месо от елени в света е Германия, на която се падат около 50 на сто от потреблението на еленско месо в света.

Вносът в Германия възлиза на около 16 хил. тона годишно, което е около половината от потреблението на такова месо. Основно еленското месо се сервира в ресторантите и специализираните за дивечово месо заведения. Вносът от Нова Зеландия се състои основно от кашонирани, замразени, обезкостени разфасовки. Вносът на еленско месо в Корея е около 4-5 хил. тона, основно от Нова Зеландия и Австралия. Месото от елени трябва да бъде добито в кланици, контролирани от официалните власти. Месото, изнасяно за страните от ЕС трябва да бъде добито в кланици, одобрени за износ за ЕС. Средното тегло на кракасите, заклани в Канада, е около 27,5 кг.

Броят на отглежданите във ферми елени през 1998-2000 г. се оценява на около 4 млн. броя. Това са основно животни, отглеждани интензивно в управляеми ферми, оградени с високи стобори. В тази цифра не са включени екстензивно отглежданите елени и канадски елени в Канада, Сибир и Лапландия, нито стотиците хиляди елени и антилопи, поддържани за ловуване и отстрел за дивечово месо в Тексас и южноафриканските страни.

Според тази оценка във ферми в Нова Зеландия се отглеждат около 1 400 000 елена, в Китай 1 000 000, в Русия 400 000, в САЩ - 250 000, в Австралия - 180 000, в Германия - 150 000, в Корея 112 000, в Канада 98 000, във Великобритания, Швеция, Дания и Франция - по около 30 000. Броят на отглежданите в Нова Зеландия елени се е увеличил в перио-да от 2000 г. и през 2005 г. е възлязъл на 1 700 000, като износът на еленско месо е възлязъл на 27 хил. тона.

Търговската марка, под която се продава новозеландското месо от елени е “cervena”, от латинското наименование за червеникав елен Cervus elaphus. Около 9 фирми изнасят еленско месо от Нова Зеландия, като 6 от тях притежават свои кланици. В страната има три асоциации, в които членуват фермерите, производителите и търговците на еленско месо. Освен за Германия, износът на месо от елени от Нова Зеландия е насочен и към скандинавските страни и другите европейски страни. Около 80 на сто от целия износ се пада на тези пазари. Износът за САЩ заема около 14 на сто от общия износ от Нова Зеландия. 85 на сто от отглежданите в Нова Зеландия елени са от породата Червеникав елен.

В тази страна фермерите се специализират в три основни направления - развъдна дейност, отглеждане на животните за месо и отглеждане на животните за добив на млади еленски рога. Фермерите могат да се концентрират върху една от тези дейности или да комбинират някои или всичките. Основните количества охладено еленско месо се продават в периода от октомври до януари.

ЕЛЕНСКОТО МЕСО, ДОБИТО ОТ ФЕРМИ, СЕ СЛАВИ КАТО ЗДРАВОСЛОВНО то е без видими тлъстини, с ниско съдържание на калории и холестерол. Отличава се с гладка консистенция и характерен приятен вкус. При отглеждането на елени в Нова Зеландия не се използват хормони и стимуланти за растежа. Отглежданите във ферми елени са оставени да се скитат свободно и се хранят по естествен начин в откритите пространства.

Еленско месо със сини сливи

Продукти: 1 кг месо от елен; 3 глави лук; 5-6 бр. моркова; 20 бр. сини сливи (може и сушени); 2 с.л. доматено пюре; 1 ч.ч. червено вино; 1 с.л. захар; 5-6 зърна бахар; 5-6 зърна черен пипер; 2 дафинови листа; сол; олио; 1 с.л. червен пипер; 1 с.л. брашно За марината: 1 глава лук; 1/4 глава целина; 4-5 скилидки чесън; 2 дафинови листа; 3-4 зърна бахар; 3-4 зърна черен пипер; 200 мл оцет.

Приготвяне: Марината се приготвя като се нарежат на едри парчета лукът, целината и чесънът. Поставят се в 1 л вода заедно с другите подправки и се варят 10 минути. Оставя се да изстине и тогава в нея се поставя нарязаното на парчета месо и се слага на студено да престои една нощ. На следващия ден се отцежда добре и се запържва в 4-5 с.л. олио. Прибавя се лукът, нарязан на полумесеци и когато омекне, се слагат морковите, нарязани на шайби.

Слага се червеният пипер и брашното, разбърква се, налива се виното и се оставя 3-4 минути да се изпари алкохола. Добавят се сините сливи и подправките, слага се вода да покрие месото и се вари на умерен огън до готовност.

„НАЦИОНАЛЕН КЛЪСТЕР ЕЛЕНИ”
Консултант на клъстера Данко Йонков Данков, организира семинар за дейноста на клъстера, който ще се проведе на 25 април 2009г. в гр. Велико Търново в конферентната зала хотел „Панорама” от 10:00 ч.

На семинара ще се представят възможности за:

Изграждане на ферми за елени; Внос на елитни животни от Шотландия; Цялосно модернизиране на ферми с цел отглеждане на елени;

Разработване и внедряване на нови научнообосновани оптимални технологии в отглеждането на елени;

Разработване на нови пазари, преработката и производството на продукти от елени. Устойчива конкурентоспособност на сектор « елени и преработка » във всички райони на планиране;

Разработване и предлагане на стратегически инвеститори на инвестиционни проекти за технологично обновление и внедряване на иновации за намаляване себестойността на крайната продукция;

Усъвършенстване на системата за повишаване на образованието и квалификацията за нуждите на "клъстерната" мрежа. Устойчиво развитие и опазване на околната среда съгласно националните и европеиските изискванията;

Технологично обновление и внедряване на иновации. Подобряване на условията на труд във фермите – участници в клъстерната мрежа. Осъществяване на други проекти от взаимен интерес. Споделяне на бизнес опит и справяне с бюрокрацията. Трансфер на технологии и иновации между членовете на клъстера;

Съвместно производство, закупуване на суровини, обучение на фермерите и служителите, лобиране, финансиране, маркетинг, разработване на запазена марка, участия в панаири и изложения, използване на складови бази, бенчмаркинг спрямо световните лидери, привличане на преки чуждестранни инвестиции и др;

Климатичните условия в България са благоприятни за развитието на този отрасъл. Отглеждането на елени се осъществява във ферми, които представляват оградени пространства с изградени посища и стопански сгради за животните. В редица европейски страни отглеждането на елени в стопанства е приоритет и обект на субсидиране и национални дотации.