Когато черешите достигнат до възраст на плододаване също е необходима резитба. Тя се прави през 5-6 години и продължава 15-25 години. Обикновенно тази резитба се свежда до премахване на изсъхнали, счупени, болни, силно растящи навътре в короната клони. Основни плододаващи клонки при черешата са майските букетчета, които имат най-често 4-6 плодни пъпки, събрани в букетче около една връхна растежна пъпка, от които през вегетацията се образува розетка от няколко листа. В пазвите на всеки лист се формира пъпка, която в последствие се формира като плодна.
Най-често поради наличие само на една (растежна) пъпка, майското букетче не се разклонява, а слабо се удължава. С течение на годините то постепенно се оголва в основата, засъхва и загива. При нормални условия на отглеждане на черешата, тези клончета запазват жизненост 710 години. Върху тях всяка година се образуват плодни пъпки. Те дават 75 на сто от плодните пъпки на черешата. Това дава и обяснението за липсата на алтернативност в плододаването на черешата.
НОВОСТ СА НИСКОСТЕБЛЕНИТЕ ЧЕРЕШИ НА СЛАБО РАСТЯЩА ПОДЛОЖКА
В страната ни вече се предлагат череши, облагородени на слабо растяща подложка – Гизела, внесена от Германия. С тази подложка е възможно дъздаване на интензивни насаждения с по-голям брой дръвчета на декар. В този случай подхадящата формировка за черешите е чашовидната.
Резитбата за формиране и плододоване при нея не се отличава съществено от тази при прасковата, където формировката доскоро беше основна. Дръвчетата се формират без водач с три скелетни клона, разположени правилно в пространството. По тях се разполагат равномерно скелетни разклонения върху които се разполага плододаващата дървесина.