Стъпалната язва намалява млеконадоя и живото тегло

Специфичната стъпална язва при говедата е често срещано заболяване, възникващо при грешки в отглеждането и храненето на високопродуктивни говеда. Предразполагащи фактори са: отглеждането на животните върху твърди циментови подове, къси легла, нехигиенични помещения, небалансирано хранене – белтъчно прехранване с недостиг на витамини и минерални вещества.

Предпоставка са също и високото живо тегло на животните, генетична предразположеност към неправилна постановка на крайниците и несъразмерно малки копита, напредналата бременност и други. Засягат се предимно латералните копита на задните крайници. Продължителното разтягане на крайната част на дълбокото сухожилие на пръста води до нарушено изхранване на тъканта, отлагане на калций с образуване на екзостози на копитната кост и последващо образуване на язва. Клиничните признаци, които животните показват, са неспецифични и често биват подценявани от стопаните.

При движение болното животно показва различна по степен куцота от опорен тип. Тази куцота се засилва значително при придвижване на животните по твърд и неравен терен. В изправено положение животното опира копитото на болния крайник само в зацепената част. Апетитът на говедото е занижен, животните предпочитат да лежат, а млеконадоят рязко спада. При оглед на засегнатото копито в началния стадий на заболяването се вижда изменение на цвета на роговото вещество в задната третина. Усеща се повишена температура в този участък. При по-напреднали случаи се открива нарушение в целостта на рога – язва, която често е съпроводена с гноен пододерматит.

При липса на лечение или закъсняла помощ може да се стигне до септичен ламинит, отпадане на роговата капсула и бракуване на животното. Заболяването води до големи икономически загуби на фермата, тъй като се понижава количеството на надоеното мляко от кравите, както и живото им тегло. В началния стадий на заболяването, когато още няма образуване на язви, а само повишена локална температура и промяна в цвета на рога, стопанинът сам може да помогне на животното.

След внимателно почистване и оглед на засегнатото копито излишният рог се отстранява и кракът се потапя в хладък дезинфекционен разтвор. За целта може да се използват разтвори на риванол, калиев перманганат, хлорхексидин и други. Засегнатата повърхност на копитото се обработва с кислородна вода, салицилова киселина, борна киселина или йодна тинктура.

При наличие на малки язви локално се намазва с антибиотична суспензия или прополисово мазило, ензимни препарати. Върху така обработеното копито трябва да се направи предпазваща превръзка, която се импрегнира в боров катран. При по-напреднали случаи обаче е наложително на животното да се направи хирургична обработка с антибиотична и общоукрепваща терапия от ветеринарен специалист. Oт в. Гласът на фермера