За мене брой 110 на в. "Пчела и кошер" е особено интересен и важен. Посветен на най-важния проблем - зазимяването, този брой специално ще си го набележа, за да го прочета пак през следващата есен. Поучителни са статиите на всички колеги. Всеки използва свой специфичен начин на зазимяване, основан на личен практически опит и на това, което е прочел или чул от научни работници. Подтик да ви пиша е статията на моя приятел Димитър Костов от гр. Стражица. Той отново подхваща въпроса за използването на найлона при зазимяването и изразява своето колебание. Разбирам го напълно, защото и аз в началото се колебаех. Миналата година имаше дискусия по този въпрос. Спомням си, че Д. Димитров от Русе също писа, че използва найлон.
И така отново за найлона. След тригодишни наблюдения тази година зазимих всичките си кошери, като директно върху рамките (не между плодника и магазина) поставих найлоново фолио, запретнат по външните ръбове на кошера. Върху найлона, почистени от клея, наредих покривните дъсчици. Върху дъсчиците - вестници и платно. Хранилката е махната. Ползата от размяна на мнения и опит във вестника за мене е голяма Това ме стимулира не да чета, а да изучавам от различни източници въпроса за вентилацията и режима на влажност в кошера. Общото впечатление от статиите във вестника е стремежът да се осигури вертикалната вентилация. Моят случай е драстично противоположен. Основанието да правя това е наблюденията и констатациите на Брудел (Бюдел), изложени в книгата на д-р Станчо Георгиев. Изискването за краткост налага да спомена само някои от тях: 1. Там, където има пчели, не се образува влага. 2. При студено време влага не се образува. 3. Няма нужда кошерите да се правят от порест материал. 4. Влага се образува най-вече напролет и др. Вторият мотив да зазимявам така е стремежът да се вслушвам в това, което ми подсказват пчелите. Всеки пчелар ясно вижда, че пчелите старателно заклейват тавана на плодника. Септември, два студени дни и няколко семейства бяха затворили пролуката в хранилката. Значи не приемат вертикалната вентилация. Ако оставим отвор на тавана, не гоним влагата, защото тя се заема от друга (водните пари спазват закона на Далтон). Резултатът е загуба на топлина, която е толкова необходима. Накрая възможността да ги видя и в най-студено време през прозрачното фолио е истинско удоволствие. В Сатовча тази година е много по-лоша от предишната. По-важно и тревожно е друго.
АМЕРИКАНСКИЯТ ГНИЛЕЦ у нас доби застрашителен размер (епизоотия). Безпокойството на пчеларите е голямо. Проведохме събрание. Съставихме две комисии от по двама души да извършат профилактичен преглед за американски гнилец. Любителска самоинициатива за самоспасяване. Селото ни има 32 пчелина. Открихме гнилец в 8. Имаме наредби, ахнахме доволно, че се сдобихме с нов закон. И какво от това? Нямаше курс за пчелари проверители, забавя се идентификацията. Деветата дупка на кавала си е наша.
ЕКСКУРЗИЯ, КОЯТО НЯМА ДА ЗАБРАВЯ През август участвах в екскурзията, организирана по повод "Апимондия 2003" в Любляна. Като туристическа атракция маршрутът Загреб, Любляна, Верона, Венеция и обратно зашеметява с впечатленията от видяното. За мене, любител пчелар, най-впечатляващо беше видяното и чутото в музея на пчеларската култура в Хърватия. Продълговат стъклен кошер с две рамки. Стъклен тунел извежда прелката през прозореца на втория етаж. До кошера кръгла кабина, достъпна за всеки посетител. От свода на кабината звучи гласът на пчелната майка, записан на магнитофон. За пръв път чух призивни звуци на майка, събираща чедата си при роене. "Апимондия 2003" и изложението демонстрираха завоеванията на развития свят в областта на пчеларството. Екскурзия, която няма да забравя. Колкото по на запад пътувахме, толкова по-драстично личеше разликата в стандартите. Върнахме се заредени с възторг и болка. Къде са те, къде сме ние! И тъжното е, че ние като че ли сме емблема на изостаналостта, характерна за Източна Европа. Димитър Ил. Самарджиев, с. Сатовча, Благоевградско
