Успешното презимуване на зимните житни култури зависи от нивото на приложената агротехниката

Всяка сеитба, която е направена след оптималния за съответния регион агротехнически срок, повече или по-малко е обречена на загуби от презимуването на зимните житни култури. Ако те не се случат поради благоприятно стечение на зимните метеорологични условия, късните посеви стават жертва или на пролетните късни слани, или на лятното засушаване. Затова основно правило и средство за борбата с мразовете е навременното провеждане на есенната сеитба. Спазването на агротехниката на предсеитбената обработка на почвата, правилната сеитба, агрохимическите мерки по време на сеитбата и преди преустановяване на есенната вегетация са другите задължителни условия гарантиращи успешното презимуване и постигането на високи резултати от производството на есенните култури. По преценка на агроспециалистите, посевите които до момента не са встъпили във фаза братене ще бъдат засегнати в различна степен от настъпилото в страната рязко застудяване.

Изтеглянето разкъсва корените и изтегля възела на братене на повърхвността на почвата

В зависимост от отделните почвено-климатични условия на нашата страна се наблюдават многобройни замръзвания и размръзвания на почвата през зимата, съпроводени с повдигане и спускане на повърхностните почвени слоеве. Те предизвикват изтеглянето на растенията, които са с разкъсани корени и възелът на братене се оказва на повърхността на почвата. В този случай образуваната ледена кора започва да се увеличава за сметка на водата, постъпваща от почвата и издърпва замръзналите в нея растения, като разкъсва корените им. При късно изорани и засети участъци през зимата валежите предизвикват уплътняване на почвата и възелът на братене остава на повърхността на почвата. Такива посеви впоследствие загиват. Най-често изтеглянето на растенията се наблюдава в райони с резки колебания на температурата и при плътни почви с тежък механичен състав, склонни към преовлажняване на повърхностния почвен слой.

Активното изтегляне бива два типа

- Първият тип изтегляне на растенията може да се наблюдава в безснежни зими, когато повърхността на почвата замръзне постоянно или замръзва през студените нощи, а през деня се размръзва. Поради увеличаване на обема на замръзналата вода се увеличава и обемът на почвата. Мощността на замръзналия слой се увеличава за сметка на водните пари, които дифундират от по-долните почвени слоеве. Тази ледена прослойка, приповдига почвата над нея заедно с растенията, като разкъсва кореновата им система. След стопяване на леда почвата се сляга, а растенията се оказват изтеглени.

- Вторият тип изтегляне на растенията може да се прояви през пролетта, когато след дъжд или топене на снежната покривка настъпи застудяване, при което горният почвен слой замръзва. При размръзване на почвата растенията остават приповдигнати по към повърхността в сравнение с първоначалното си положение. Пасивното изтегляне се дължи на грешки в предпосевната подготовка на почвата (накъртване на буци, неулегнала почва), на плитка и късна сеитба и други. При слягане на почвата след поникването корените и възелът на братене остават на повърхността.

За борба с изтеглянето се препоръчва валиране на засегнатите посеви веднага щом е възможно да се влезе в нивата, както и есенно валиране на късно изораните и късно засети участъци, както и по-дълбока сеитба на семената.