Наблюдава се при продължително задържане над посевите на по-дебела снежна покривка, която се е образувала върху незамръзнала или слабо замръзнала почва. При тези условия фотосинтезата е преустановена, но аеробното дишане продължава, при което се изразходват резервните въглехидрати, а в по-късен етеп започва разпадането на белтъчините, като се увеличава съдържанието на небелтъчния азот. Растенията страдат не от задушаване, а от изтощаване. Особено при по-лошо закаляване те лесно се нападат, повреждат се или загиват от снежна плесен. При наличност на такава покривка снегът трябва да се уплътни, което увеличава топлопроводността му, понижава температурата под него и растежните процеси спират. Обикновено по застрашени от изтощаване са ранните и буйно развили се, по-слабо закалени преди настъпване на зимата посеви. В практиката повредите от изтощаване често са свързани с действието на прекомерната почвена влага, която отслабва закаляването. Добивът се намалява от оредяването на посева и от цялостното отслабване на оцелелите растения.