Salmonella инфекциите в докладите на 20-ия конгрес на IPVS

Салмонелите бяха един от актуалните проблеми в тематиката на състоялия се през юни в Дърбан (Южна Африка) 20-и конгрес на Международната асоциация на ветеринарните лекари в свиневъдството (IPVS).

Салмонелите са по-широко разпространени в големите свинеферми. В Белгия са изолирани 15 различни серотипове салмонели, между които преобладава Salmonella typhimu-rium, която е най-често срещана и при салмонелозите при хората. Осеменителните станции (депата за нерези) в Швейцария са свободни от салмонели. Това показва, че може да се прекъсне пренасянето на инфекцията от фермите с подрастващи прасета към осеменителните центрове. За разпространението на салмонелите особено много допринася движението на животни и хора салмонелоносители между фермите. Като рисков фактор за разпространението на салмонелите се причислява и водата за пиене.

Преместването на свинете в помещения за опрасване и отбиването им предизвиква излъчване на салмонели, а опрасването и двуседмичният период след него имат по-малко значение в това отношение. Рискът от заразяването на прасетата със салмонели е висок през целия лактационен период. Рисковите фактори, които отключват салмонелоизлъчителството при прасетата, включват стреса от отбиването, смяната на храната, смесването на прасилата и преместването от помещение в помещение. Не е установено предаване на S. Panama между прасетата чрез нос до нос контакт. Постоянната контаминация на карантинните и адаптационните помещения се дължи на недостатъчното почистване и дезинфекция и вкарването на свине от фермата приемчик за адаптиране на ремонтните свине към оборноспе-цифичната микрофлора. Инфекцията с PCV2 (свинския цирковирус) улеснява разпространението на салмонелите във фермата, което също оправдава ваксинацията срещу съществуващите вирусни инфекции.

PCR (полимеразна верижна реакция) е сигурен метод за мониторинг на свинефермите по отношение на салмонели и за доказване на салмонели в различни типове проби. ELISA (доказване на антитела) е полезна за откриване на инфектирани ферми, но не и на отделни животни. Изследването на кръвни проби е ефективен метод за контролиране на ефекта от хигиенните мерки. Двете реакции (PCR и ELISA) са включени в програмите за контрол на добитото месо. Серологичният статус на стадото или партидата обаче не съответства на контаминацията на труповете в кланицата. Затова той не може да служи като указание за преработката на месото.

Намаляването на контаминацията на кожата на живите прасета преди зашеметяването може да се постигне чрез държането им в деконтаминирани боксове и по този начин се постига намаляване на контаминацията на труповете със салмонели. Съдържанието на илеума и мезентериалните лимфни възли са най-често контаминираните със салмонели проби от заклани прасета. Инцидентното им порязване може да доведе до контаминиране на труповете. Труповете на поточната линия са по-често контаминирани в кланиците, в които се намират салмонели в местата за почивка на животните преди клане. Установено е разпространение на салмонелите между животните в тези помещения.

Подкиселяването на водата за пиене в последните 2 седмици преди клането не намалява контаминацията на труповете на закланите прасета. Lactobacillus reuteri и Lactobacillus delbrueckii намаляват инвазирането на чревния епител със Salmonella бактерии. Смес от лактобацилите L. reuteri, L. delbrueckii, L. animalis, L.murinus и L. ruminis редуцират клиничните симптоми и салмонелоизлъчителството във фекалиите при прасета, инфектирани със Salmonella typhimurium.

В свинефермите с високо ниво на хигиената от свинете с висок титър на антителата могат да се отбиват прасета, свободни от Salmonella бактерии.

От в. Гласът на фермера