ВАРОАТОЗА

От първите съобщения за поражения на медоносните пчели в Китай през 1958 г. от акара Varroa destructor изминаха 50 години. През този период вароатозата се превърна в проблем номер едно за пчеларството в света.

Причина за избухването на панзоотията от вароатозата по пчелите е преди всичко активното въздействие на човека върху природата след 50-те години на 20-ти век. Доставянето в различни страни от света на пчелни семейства, пакети с пчели и пчелни майки е подпомогнало бързото разпространение на болестта.

Вароатозата е тежко протичащо паразитно заболяване по ларвите, какавидите, пчелите, търеите и пчелните майки, предизвикано от акара Varroa destructor (фиг.1).

Характерното за това заболяване е, че женските акари могат да съществуват извън килийките с пилото, да се разселват и да зимуват върху възрастните пчели. Неполовозрелите мъжки и женски акари живеят само в запечатаните килийки на търтеевото и работническото пило, където се извършва размножаването и развитието на акара.

За разлика от всички други известни досега инфекциозни и паразитни болести, акарът V. destructor нанася вреда на пчелното семейство през цялата година и през всички периоди на своето развитие.

В нашата страна за първи път акарът е наблюдаван в Опитната станция по пчеларство край София през 1967 г. Официално този акар е обявен от Ветеринарната служба на РБългария през 1971 г.

Пътят на разпространение на вароатозата по години е показан на фиг. 2.

ПРИЧИНИТЕЛ НА ВАРОАТОЗАТА

Това е акарът Varroa destructor. Женският акар има кафяв или тъмнокафяв цвят, тялото му е силно сплеснато в дорзо вентрално направление, с напречно овална форма, напомняща плод на кестен или морски рак. Размерите на тялото са 1,0-1,7 и 1,5-1,9 мм. Дорзалният щит заема цялата дължина по индиосона, ръбът му е прегънат към коремната стена.

Крачката на женския акар (4 чифта) са къси и силни, шестчеленни, със смукала и нокти. Крайниците осигуряват много бързо придвижване на женските акари вътре в пчелното гнездо.

Устният апарат на женският акар е пробивно-смучещи обикновено прибран под тялото.

Мъжкият акар има почти кръгло тяло, слабо хитинизирано, сивобелезникаво или със светложълт цвят, с размери 0,6-0,97 и 0,7-0,8 мм.

Яйцата на акара имат млечнобял цвят, овални са, с размери 0,6-0,67 и 0,41-0,5 мм. Под тънкостенната обвивка се вижда ембрионът.

БИОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА АКАРА

Женските навлизат в килийките с пило (търтеево или пчелно) непосредствено преди запечатването им.

Те се разполагат на дъното между стената и ларвата. Там остават фиксирани неподвижно в пчелното млечице. Чрез специално образувание, подобно на шнорхел, паразитите дишат при тези условия. След запечатване на килийките и след като храната на ларвите свърши, акарите започват да се движат свободно и да поемат хемолимфа от ларвите. Женските акари в продължение на две денонощия силно увеличават обема си. Първото яйце снасят след 60-70 часа, а останалите през интевал от 30 часа.

През първото денонощие в яйцето се оформя добре видима шестокрака ларва, която в началото на второто денонощие се превръща в протонимфа (фиг.3). протонимфата се храни и след 3-5 денонощия, линеейки се превръща в дейтонимфа. Последната също се храни 1-2 денонощия и след това преминават в стадия на възрастен акар. По правило от първото яйце се излюпва мъжки акар, а от всички останали – женски. Пълният цикъл на развитие на женския акар е 8-9 дни. Оплождането на женския акар става в запечатаната килийка, непосредствено, преди излизането на младата пчела, респективно търтей. Оплодените женски акари се прикрепват върху излюпващите се пчели и заедно с тях се разселват.

През периода от октомври до декември – януари в пчелното гнездо се намират само женски акари. От февруари до септември в пилото преобладават женските акари в сравнение с мъжките. Съотношението между тях е 2:3 за женските.

Процесът на хранене на женските акари върху пчелите вероятно е непрекъснат. Женският акар активно се храни с хемолимфата на пчелите, като през лятото и есента използването на хемолимфата е по-голямо.

ДИНАМИКА НА ОПАРАЗИТЯВАНЕТО НА РАБОТНИЧЕСКОТО И ТЪРТЕЕВОТО ПИЛО, НА ПЧЕЛИТЕ И НА ТЪРТЕИТЕ С АКАРА

С появата на пило в пчелното гнездо женските акари проникват в него. Най-голяма активност на инвазията е констатирана в търтеевото пило. На достатъчно високо ниво се подздържа тя в него от април до края на месец юли. През пролетта и есента поражението на пчелното пило достига до 80 на сто, а през лятото спада до 3 на сто. В същото време поражението на пчелното пило достига до 60 на сто и повече (фиг. 4). Количеството на инвазираните търтееви ларви през лятото е 14 пъти повече отколкото на работническите. На една работна пчела от семейството се намират средно 5 акара, на търтей – до 7-8. най-голям брой паразити са наблюдавани върху излизащите от килийките пчели и търтеи, по-малко върху вътрешногнездовите и сравнително най-малко по пчелите събирачки, връщащи се в кошера. Локализирането на акара е най-често между първия и втория коремен сегмент, по-рядко между гръдните сегменти и съчлененията гърди-коремче, гърди-глава. Понякога женските акари могат да се видят по питите, стените и дъното на кошера.

Количеството на паразитите в пчелното семейството постепенно нараства към есента. Броят на акарите в пчелното гнездо варира от единични екземпляри до 13-30 хиляди и повече.

Женските акари пролетно време са малко устойчиви на въздействието на външни фактори, докато летните генерации са по-устойчиви и живеят по-продължително време.

ИКОНОМИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ВАРОАТОЗАТА

Нанесените досега загуби на пчеларството в света и у нас от вароатозата са огромни.

Стопанските щети се изразяват в снижаване продуктивността на пчелните семейства, загиване на много пчели и пчелни семейства и материални разходи за провеждане на ветеринарно-противовароатозни мероприятия.

Друга характерна особеност на икономическите загуби е тяхната продължителност – в продължение на години. Това се обуславия от стационарния характер на заболяването.

От началото на ХХІ век се наблюдава масова гибел на пчелните семейства, за което има съобщения от много държави и континенти.

Между другите причини, които се изреждат за тази голяма смъртност при пчелите не на последно място се посочва вароатозата, защото той е главният преносител на много заразни болести и вирусите.

При инвазирането на пчелните семейства от вароатоза, пчелите са силно засегнати от паралеч (APV), филоментовироза (IF), вирус на деформираните криле (CWV), вирус V. destructor, новооткритият вирус Israeli acute paralisys virus и др.

Броят на заразените с вируси пчели и пило е правопропорционален на увеличения брой на акарите. Това става чрез акарите и храната. Болните ларви умират малко преди или след запечатването на пилото. Наблюдава се типична клинична картина на европейски гнилец с изместени в килийките ларви и хлътване на запечатаните килийки.

През този период се излюпват много пчели с малформации (деформирали криле и понякога скъсено коремче). В такива пчели с уродства е бил открит вирусът на деформиралите криле. Не трябва да се забравя, че тези уродства не са типични само за вароатозата. Те се наблюдават и при простудяване на пилото през пролетта при възвратни застудявания.