Ролята на пасищата

Най-често, когато се говори за големите успехи на млечното говедовъдство в Европа и САЩ, се подчертава заслугата на подходящата фуражна база - за Европа това е преди всичко наличието на високопродуктивни пасища. Ролята на пасищата (в това число на заградените пасища) в млечното говедовъдство е безспорна. На пасището, когато то е културно и заградено, кравата прекарва почти денонощно. Има достатъчно време на разположение за поемане на трева, за да задоволи нуждите си от обемисти фуражи, достигащи до 12-13 кг сухо вещество (СВ) и съответно 11-12 кръмни единици за мляко (КЕМ). Тази дажба е не само много по-евтина, тя е получена по най-здравословния начин. Ето защо и до ден днешен млечното говедовъдство на Европа разчита през лятото на пашата.

За да се отговори на повишените изисквания на кравите със 7000-10 000 кг млечност, при държането им на пасищата (обърнете внимание - кравите се държат, а не се изкарват на паша), там се предлага допълнително на воля и царевичен силаж от най-високо качество. Това прави възможно в денонощието кравата да поеме основна дажба (ОД) до 14 КЕМ и на тази висока основа се добавят нужните концентрирани фуражи. Не е случайно, че в Холандия при млечност за страната над 8000 кг, средният разход на концентрати годишно е само 2080 кг на крава.

За наличието на културни заградени пасища в Западна Европа благоприятстват не само климатът и почвите, но и умението на стопаните. Пасищата не са само плод на природата, те са и човешко творение. Тук веднага възниква въпросът, можем ли и ние в България да създадем такива пасища? Най-общо казано, нашият климат и почви не благоприятствуват използването на земята в равнините като пасища. Дори и при наличието на вода и техника за напояване добивите от паша не могат да конкурират фуражните култури като люцерна, царевица и други. Не е такова положението в някои предпланински и планински райони. Там при наличието на опит у стопаните може да се създадат културни заградени пасища, които да се ползват за паша на млечни крави. Защо многократно повтарям условието “културни заградени” пасища? Това е условие, което масово се подценява у нас. Ние обикновено “изкарваме” кравите на паша, когато я има. Първо кравите при отиване и връщане на паша изминават път, за който се изразходва енергия.

Например една крава с 550 кг живо тегло при равен път за всеки 5 км изразходва 1,2 КЕМ, което е равно на 2,4 кг мляко с 4,0 на сто масленост. Когато пътят е с изкачване разходите нарастват значително. На всеки 100 метра разлика във височините, хоризонталният път се увеличава с 1 км. Но бедата не е само в разхода на хранителни вещества, а в загубата на време за паша. Когато кравите се изкарват на паша, те отиват късно и се връщат рано, като престояват в пасището максимум 8-10 часа в дългите летни дни. За да поеме кравата достатъчно трева и то при хубаво пасище, на нея й е нужно да пасе активно минимум 6-6,5 часа. Като вземем предвид, че тя не може да пасе непрекъснато, а на всеки 25-30 минути активна паша почива, преживя, или лежи най-малко още толкова време, ще стигнем до заключението, че кравата следва да бъде в пасището минимум 12-13 часа. В противен случай тя няма да поеме достатъчно от основната дажба. Ако разчитаме, че като се върне в обора ще й заложим допълнително обемисти фуражи, това невинаги може да компенсира загубеното време през деня при слаба паша.

На високопродуктивната кравата следва да се осигурят минимум 10 часа за лежане.

В противен случай тя няма да произведе очакваното мляко. Ето защо от теоретична гледна точка, която се потвърждава от практиката, изкарването на високопродуктивни крави на слаби пасища, е загуба на ценно време за кравата, което трудно се компенсира. Най-правилното е, когато все пак разполагаме с пасища, те да бъдат непременно заградени и да се поддържат добре, за да могат кравите, оставени денонощно в пасището, да поемат повече трева. Ако изчисленията ни показват, че тревата не достига за набавянето на поне 10 КЕМ за крава дневно, на животните задължително ще трябва да се поднасят накосена трева или силаж, които да гарантират дневната максимална норма.

Изнесените данни показват, че у нас в равнините не само условията и почвите не са подходящи за пасища, но и там, където ги има, нашите навици да ползваме пасища са направо порочни. Това не отговаря на нуждите на високопродуктивните животни. Вероятно това ще следва да го отнесем към един от сериозните фактори, които тормозят млечното краварство у нас.

След като констатирахме, че за по-голямата част от страната няма природни дадености за културни пасища, а там, където съществуват условия, пък липсват опит и умения да се създават, може би трябва да направим извод, че у нас фуражната база не отговаря за високо млечно краварство и да се откажем от него? Това обаче ще бъде дълбоко погрешен извод.

Първо, макар и в ограничени райони културни заградени пасища у нас също може и трябва да се създадат.

За това са нужни знания, които следва да се придобият от стопаните в специални центрове за обучение. Значи това е човешка направа. Ако поискаме, ще може да го имаме.

Второ, ако районите, подходящи за културни заградени пасища са малко, то пък обширни територии в равнините, почвените и климатичните условия са подходящи за отглеждане на фуражни култури с високи добиви и качество, с помощта на които също може да се получава млечност над 10 000 кг от крава. Следователно, не бива да се оправдаваме с обективни, природни фактори, че нямаме високомлечно краварство. Грешката е човешка. Тя е в нас.

Кои фуражни култури у нас и при какви условия могат да бъдат основата на фуражното производство за високомлечни крави? Това ще разгледаме в следващите статии.

От в. Гласът на фермера