НЯМА ИЗОСТАВЕНА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ КАКТО В БЪЛГАРИЯ

06-11-2003 г. Инж. Зурнаджиев работи в сферата на земеделието над 40 години. Той бе и дългогодишен директор на АХМСС - с. Първенец. По време на изложението на рециклирана техника, състояло се в Пловдивския панаир от 28 октомври до 2 ноември, непринудено повеждаме разговор за състоянието на днешното ни земеделие. И какъв би могъл да е пътят, за да се изправи то на крака? Ето какво сподели инж. Зурнаджиев пред представител на вестник Тракийски вести: „Служебното ми положение във фирмата като мениджър е предпоставка, която ми дава възможност да посещавам страните от Балканския полуостров и част от европейските. Какво е тяхното и нашето земеделие? Няма база за сравнение между днешното наше земеделие и земеделието, което видях и виждам, пътувайки в различни страни - балкански и европейски. Бях в Турция и Гърция, ходих в Сърбия, Хърватско, Словения, Италия, Австрия, Унгария. Минах през Румъния и Украйна. Наскоро бях и в Полша. КАРТИНАТА НА ДНЕШНОТО ЗАПУСТЯЛО НАШЕ БЪЛГАРСКО ЗЕМЕДЕЛИЕ НИКЪДЕ НЕ СЕ СРЕЩА Няма да я видят и нашите министри, които пътуват навън, стига да не си затварят очите и да са в автомобили без перденца! Няма по-изостанала страна в земеделието от България в момента! Дори в Македония и Албания картината е коренно различна от нашата! Какво прави силно впечатление? При тях земята навсякъде е обработена. Така беше и в Сърбия, където площите са малки, разпокъсани, но с помощта на животинска тяга, с трактори без кабини хората обработват земята. Какво ми направи впечатление в Хърватско? Огромни площи, култивирани, с висока степен на механизация. Видях рапица от над 10 хил. дка. Изключително чист и равен посев по височина, по гъстота, без никакъв плевел. Това е дело на хора с висока агрокултура. В Италия земеделието е като картина, пише още в. Тракийски вести. Обработени полета, терасите са с лозя по тях - стари и нови, на площ от по 500-1000 дка, земеделска земя със силно развита напоителна система за малки и големи полета. При нас, в област Монтана и Видин, в Кюстендил и Благоевградско, в Хасковска, Пловдивска, Пазарджишка област, в Подбалкана земята тотално пустее, обрасла с бурени. Една прочута земя - на с. Брестовица, Пловдивско, днес 70% от нея не се обработва." - Говорите за Европа, и конкретно Италия. Сочите наши области, а не ви ли навява някаква носталгия по нещо загубено? Вие сте в земеделието повече от 4 десетилетия? - Това, което виждаме днес у нашите съседи и в по-далечни страни, го имахме, но „революционните" методи при земеразделянето ликвидираха всичко, което виждаме у съседите. А беше и при нас... Аз не виждам никакво бъдеще за България, ако, първо, не оправим нашето земеделие и го поставим на здрави основи. - И кое е първото според Вас? - Да започне комасацията на земята. Колкото процесът се протака, толкова повече негативи ще жънем. Има модерни закони на Запад. Нека се вземе най-доброто и да се приложи у нас, за да се поправи допуснатата грешка с разпарцалосването й. Какво ни липсва? Знанието на чужди езици ли? Навремето от Запад са взели конституция! Защо днес да не вземем най-доброто за земеделието? И земята! Ами какво имахме при нас? Имаше т. нар. семинари преди началото на всяка голяма кампания. Те бяха за сверяване на часовниците. Днес ги няма. Каква е техниката, която е на въоръжение в света? В Америка има сеялка с 42 реда за сеитба на зърно. Тази година видях десетки сеячи, които хвърляха зърното на ръка, както беше преди 50 години. - Вие познавате различните субекти, ангажирани В земеделието. Наред с частните стопани, с арендаторите са и земеделските кооперации. Какво е тяхното място днес в земеделието? - Има чудесни примери и в нашия район - с. Тополово, с. Златовръх, с. Куклен. Има много добри кооперации в Северна България. Те са и пример за комасация. Но трябва да са равнопоставени с останалите структури, които работят в селското стопанство. Трябва да се управляват грамотно! Да не ги лишава държавата от кредити и субсидии! Особено важно - да се затвори пазарът с безогледния внос на плодове и зеленчуци, на ориз, които убиват нашия неравностоен производител. Вижте пазара в Първенец! Наред с наши продукти има такива дори от Южна Америка и Африка. - Тук е ролята на държавата? - Няма държава, която е оставила земеделието на самотек, както е у нас. Земеделието е пред погледа на всеки - анализира, съпоставя, връща се към миналото. Затова казах, нашите министри, които с автомобили пътуват из Европа и в различни краища на България, да са с открити перденца, за да виждат нашите и чуждите полета! Спомням си Самоковското поле, където имаше машинно-тракторна опитна станция. През 1966-1967 г. там изпитвахме комбайни за изваждане на картофи. Днес някъде да сте видели такова чудо? Картофите се вадят с мотика. През 80-те години работехме с доматокомбайн. Сега пишеше, че в Раковски имало два нови доматокомбайна, закупени по програма САПАРД. И е чудо голямо! Тук спираме разговора си с инж. Стоян Зурнаджиев. Мисля си за тези, над нас, в МЗГ, в парламента, от научните звена, как се отнасят към чуждото земеделието? И нашето? Не искаме да си спомняме за допуснатите грешки. Не искаме носталгично да се ровим в миналото. Но настоящето - щем не щем, ни връща към миналото. Нека от него да вземем жаравата! С нея и чрез нея да разгорим така нужния ни огън в душите на управляващите нашето земеделие. В душата на всеки, от когото зависи корекцията на посоката, която все я търсим, но все не можем да я намерим. А и не се вслушваме в гласа от долу изстрадалия глас, напоен с опит и много знания във всички посоки на нашето земеделие. Но го няма кормчията?! Филип ХРИСТОВ, вестник Тракийски вести