КОПРИВА

04-08-2008 г. Ботаническа характеристика Копривата е многогодишно тревисто коренищно растение. Нейните коренища са дълги, пълзящи и разклонени. Стъблата са четиристранни, неразклонени, дълги до 2 м, покрити с дълги парливи власинки. Листата са дълги до 17 см и широки до 8 см. Цъфти от юни до явгуст, а семената узряват през юли-септември. Употребяема част Събират се листата – folia Urticae dioicae, корените – radix Urticae dioicae, стръковете – herba Urticae dioicae и семената – semen Urticae dioicaе. Съдържание Копривата съдържа парливо вещество, в което има мравчена и галова киселина, хлорофил, хестамин, витамин С, витамин К, витамин В2, каротин и др. Тя е известна като поливитаминен източник и източник на железни соли. Коренищата и корените съдържат скорбяла и танини. Отглеждане Коприва се култивира отдавна в чужбина. Въпреки, че това растение е силно разпространено в цялата страна като диворастящо, неговото култивиране е целесъобразно поради ред причини. Копривата се отглежда лесно, като за целта се използват нископродуктивни земи, на които не става нищо друго. От нея се изкупува абсолютно всичко, което гарантира добри приходи и печалби за фермера. Търсенето на коприва е устойчиво и постоянно – при нея няма сривове и изненади на пазара. Култивираната коприва гарантира добро качество на дрогата, поради което се предпочита пред диворастящата от търговците. Копривата е некапризно растение, което вирее на всякакъв тип почви, с изключение на блатистите и мочурливи тежки глинести почви. Предпочитаната киселинност на почвата е рН 6-7. На едно място копривата се отглежда 3-5 години, ето защо предварителната обработка на почвата е от особена важност. Прави се една дълбока оран през есента, веднага след жътвата. Дълбочината на оранта е 25-28 см. Препоръчително, но не задължително е едновременно с дълбоката оран в почвата да се внесат 2 тона разложен оборски тор на един декар. След това се култивира на дълбочина до 18 см и накрая непосредствено преди разсаждането или сеитбата се набраздява, ако ще се използва разсад. Размножаването на копривата става по два начина: чрез директна сеитба или чрез предварително осигурен разсад. Директната сеитба се провежда или през есента (октомври-ноември) или рано напролет, когато има висок процент почвена влага. Разходът на семена е 500-800 грама за един декар и се използва пневматична сеялка, която засява семената на разстояние 60х10 см. Цената на 1 кг семена от коприва, внесени от чужбина е 245 щатски долара, без стойността на доставката и сертификата. Препоръчваният от нас начин на размножаване е чрез разсад. Той е значително по-евтин (за един декар са необходими 11 000 броя разсади на обща стойност 110 лева), по-сигурен, защото гарантира равномерност на насажденията. Растенеята се засаждат на разстояние 60х15 см. По време на вегетацията копривата не се нуждае от специални грижи, освен две-три окопавания и то най-вече през първата година на стопанисване, т.к. през следващите тя се размножава и по междуредията и насажденията стават плътни. Това растение се култивира при неполивни условия, но е добре при много засушлива година да се осигурят 1-2 поливания, което значително ще увеличи добива. Копривата не се нуждае от подхранване. Прибиране на реколтата и добиви Копривата е бързорастящо растение и още през първата година тя дава добра реколта от вегетативна маса, но реалните добиви започват от втората година. През първата година при спазване на технологичните изисквания, ще получите не по-малко от 100-150 кг сухи шмулени листа или около 450 кг сухи стръкове. През втората година добивите се увеличават и могат да достигнат до 350 кг листа и 750 кг стръкове. През първата година корени не се вадят. Те започват да се вадят през есента на втората година, като се внимава да не се повредят самите растения, т.к. тяхното развитие ще продължи и през следващите години. Листата и стръковете се берат през май-юни, преди цъфтежа на растенията. Корените се изваждат от август до октомври или много рано напролет. За да се произведе шмулен лист, листата се обират ръчно от предварително окосените стръкове и то преди да са увехнали. При добри условия на отглеждане от култивираната коприва се получават три реколти през един период на вегетация. Зелената маса (листа или стръкове) се сушат през първия ден на слънце, като се разбъркват и обръщат най-малко 4-5 пъти, за да не се допусне запарване и побеляване на дрогата. През втория ден те се събират на по-дебела купчина, а следобеда на същия ден – на още по-дебела. Листата са напълно изсъхнали навсякъде, ако след бъркане с ръка вътре в купчината не се установи затопляне. Ако се установи такова, сушенето продължава. Корените след изваждането се мият с течаща вода, отстраняват се стъблените части и се сушат на открити площадки, но само при слънчево време. Ако времето е влажно, сушенето се извършва под навес или проветриви помещения. Добивът на корени е 200 кг/декар. Изискванията на купувачите са: съдържание на части от дръжки мах 10% и 2% други примеси. Неразтворими киселини – 4%.