Цената на тон пшеница не бива да е по-висока от 320-350 лева

21-07-2008 г. От ДФ „Земеделие” получихме над 51 000 лева субсидия, които внесоха допълнително спокойствие в работата ни, казва председателят на потребителната кооперация в град Бяла Иван Касабов - Господин Касабов, прибрахте ли добра реколта от годината, която всички приеха като много добра? - Нямам никакви основания да съм недоволен от високосната година, към която винаги има някакви съмнения и страхове. Миналата година спечелихме добри пари и така осигурихме днешното спокойствие. Няма причини това да не се случи и през земеделската 2008 година. Средният ни добив от ечемика е 380-400 килограма от декар, а от пшеницата - над 400 килограма. Направихме и един много добър стопански удар – засяхме 240 декара с рапица и сполучихме – добивът бе 200 кила от декар, които вече продадохме по 70 стотинки за килограм без ДДС. Затова твърдо сме решени за следващата година да подготвим за сеене поне още стотина декара земя. Може и повече. Все още не е ясно положението със слънчогледа и царевицата. Сушата представлява доста сериозна опасност за тях, но се надявам да се съхрани една част от влагата в дълбокия слой на почвата и да постигнем поне задоволителни добиви. - Колко декара земя обработвате? - Малко повече от 3000 декара, от които 500 са собствени на кооперацията. На площ от над 1000 декара сеем пшеница, толкова земя сме отделили и за слънчогледа – това са двете ни основни култури, които носят рентабилността на тази дейност. Отглеждането на ечемика и царевицата е основно за лични нужди на хората, дали земята си за обработване от нас и за заплащане на рентата с пари за тези, които не желаят да получат зърно. Имаме възможност да увеличим земята за обработване, защото разполагаме с наша техника, с наши специалисти и което е най-важно – имаме и собствена фурна, в която всеки ден печем между 1200 и 1500 хляба от 700 грама. - На каква цена го продавате? - Цената варира в зависимост от това дали го предлагаме на свободна продажба или го произвеждаме на ишлеме за хората, които са дали житото или брашното си на нас, за да направим хляб. На свободна продажба 700 г хляб струва 75 стотинки, т.е. малко повече от един лев за кило, а на ишлеме – между 10 и 40 стотинки за 700 грама. Мога твърдо да кажа, че ние произвеждаме най-евтиния и може би най-качествения хляб в Бяла. - Вече започна битката за определяне на цената и на пшеницата от тазгодишната реколта. Вашите колеги започват наддаването от 300-320 лева с ДДС за тон жито. Тези пари задоволяват ли ви? - Този въпрос е много сложен. Земеделските производители трябва да имат една разумна печалба, когато става дума за хляба на милиони българи. Аз например няма да продам нито килограм жито под 25 стотинки без ДДС. Като начислим данъка сумата става 30 стотинки. На тази цена бих продавал произведената пшеница, защото в същото време се нуждая и от свежи пари, а не мога дълго време да държа зърното на склад, защото нямаме толкова голяма площ. Миналата година направихме един навес за съхранение на зърно за 43 хиляди лева, но той не може да побере цялата реколта. А идва слънчогледът, после царевицата… Ние имаме собствена лицензирана складова база на площ от 1000 кв.м, не мога да си разреша да ползвам публични складове, защото това веднага ще доведе до оскъпяване на пшеницата. А сега вече се появяват все повече и повече търговци и дават по 22-23 стотинки за килограм, а след време ще препродават по 40-50 стотинки, че може и повече. Разумната цена е до 350 лева за тон. С такава цена ще посрещнем спокойни есенната сеитба и всички харчове, които ни предстоят за подготовка на следващата земеделска година. - Ползвате ли финансови помощи по линията на Държавен фонд „Земеделие”? - През миналата година получихме субсидия в размер на 51 400 лева за обработване на земята и прилагане на всички агротехнически мероприятия. Тази финансова инжекция ни се отрази много добре, доволни сме от деловите контакти с фонда. Платихме за препарати за растителна защита, за торове, за горива. Моето мнение е, че ДФ „Земеделие” трябва да подпомага само реалните производители на зърно, а държавата до намери пазарни механизми да ограничи прекупвачите и „сивите” търговци, които изяждат труда на зърнопроизводителите. Разбира се, ние разчитаме преди всичко на собствените си средства, които ни дават възможност да работим по-спокойно и да сме по-уверени. Нашата кооперация стои финансово добре върху икономическата карта на региона благодарение на успешното развитие на селското стопанство и на търговската ни дейност. След жътвената кампания и прибиране на реколтата от всички култури, идва подготовката за есенната оран и сеитбата на есенниците. Нямаме притеснения и проблеми засега, дори и да увеличим обработваемите площи. Интервюто взе Симеон ДАНЕВСКИ