Да намалим кърмаческия период на прасетата

16-07-2008 г. Успешното развитие на свиневъдството в съвременните ферми се обуславя в голяма степен от правилното отбиване на бозайничетата. При сезонното опрасване на свинете майки приплодите им се отбиваха след 56-60 дни кърмачен период. Отбиването на прасетата на тази възраст по принцип е свързано с по-малко рискове. Понастоящем то се прилага при неподходящи производствени условия – непълноценно хранене, лощ микроклимат на помещенията, също при отглеждане на примитивни породи и др. При кръглогодишното опрасване, което се наложи у нас през последните десетилетия, се премина към т. нар. ранно отбиване. В повечето страни това се извършва на 21ия–28-ия ден. В нашата страна като най-подходящ срок се утвърди отбиването на 30–35-дневна възраст. Прасетата са вече достатъчно израснали и самостоятелно приемат необходимите количества фураж, особено ако са подхранени навреме с подходяща смеска – заместител на майчиното мляко. При този срок е използвана по-голямата част от млечнотостта, която кърмачките развиват. Те увеличават лактацията до 21-ия ден след опрасването, задържат това ниво в продължение на 14 дни и след това започват да я намаляват. Свинете майки не са отслабнали и може да се осеменят още при първия еструс, който настъпва до 3–4 дни след пресушаването им. Всичко това води до намаляване на продължителността на производствения цикъл (от 180 на 145 дни) и на икономия на фураж, помещения, работна ръка и др. При средно 2,4 прасила и 24 отбити прасета за година от една фуражна свиня майка, производството на прасета в стадото се повишава с 20–25 на сто, без да се увеличава броят на майките, необходимите за тях сгради и труд. В своята лекция пред семинара на свиневъдите през декември 1999 г. в Пловдив, г-н Дон Клайн, собственик на племенна ферма от 550 свине майки в щата Уисконсин (САЩ) съобщи, че отбива прасенцата на 21-дневна възраст с около 5-5–5 кг живо тегло. През целия кърмачен период те се хранят само от майчиното мляко. Осигурява им се вода за пиене на воля. Броят на живородените прасета във фермата е 10,3, а на отбитите над 9,0. Годишно от една свиня майка получава по 2,1 отбити прасета. У нас всеки свиневъд сам определя срока за отбиване, като се съобразява с условията на хранене и гледане. Не се препоръчва отбиването да се прави след 35-ия ден, защото свинете майки отслабват много и за да се възстанови живото им тегло се изразходва неоправдано голямо количество фураж. Забавя се и разгонването на свинята, защото се нарушава естественият ритъм на половите цикли. Разходът на фураж се увеличава и от обстоятелството, че свинята се нуждае от 4 кг фураж за образуването на 1 кг прираст при бозайничетата, докато самите прасета образуват същия прираст средно от 2,250 кг. фураж (от 1,5 до 3,0 кг). За нашите производствени условия бозайничетата може да се отбиват без особени рискове, когато живото им тегло е минимум 6,5 кг и са приучени да изяждат дневно над 250 г стартерна смеска, използвана като заместител на майчиното мляко. Определено смятаме, че при посочените показатели (30 – 35-дневна възраст, над 6,5 кг живо тегло), успешно може да отбиваме прасетата, като използваме направо стартерна смеска, която се захранва на прасетата след 10-дневна възраст. Смеската се залага първоначално в малки количества (50–60 г) три–четири пъти на ден, един час след сученето на прасенцата, направо върху почистения под, или в малко коритце. Следи се малките прасенца да не я зацапват. Накрая на деня тя се събира и слага в коритото на майката. Необходимо е стартерната смеска да е пълноценна. Да съдържа лесноусвоими фуражи от животински произход (сухо бито мляко, рибено брашно, фосфатиди, лицетин и др.). За да се предпазят прасенцата от някои особено опасни заболявания (болезнен едем, салмонелоза и др.) задължително е смеските да се включат преди и след отбиването им медикаментозни премикси като: “байонокс”, напоследък комбинация от “тилозин байомост”, “ацидлак” и др. При всекидневни грижи около 20-дневна възраст прасетата започват да приемат с апетит предложената им смеска. Някои свиневъди използват т. нар. феномен “трансмисия на поведението”, като дават на свинете майки от храната на прасенцата, за да я приемат те с по-голямо желание. Не са получени обаче особени резултати. Често се наблюдава, че прасенцата предпочитат да ядат от коритото на майката, независимо че в коритцата им се дава по-пълноценна храна. По-добри резултати при захранването им се получават при размесване на храната със специални ароматизатори като ванилия. Храната на прасенцата се залага суха и по възможност на малки гранули 2–3 мм в диаметър. Те трябва да имат на разположение чиста вода за пиене, най-добре от специални биберонни поилки. Малките прасенца са чувствителни към ниските температури и влажността, поради което след отбиването трябва да се отглеждат в помещения, в които се подържа непрекъснато температура 24 – 22 градуса С. и влажност 60 на сто (50 – 70 на сто). Следи се помещението да бъде винаги чисто, сухо и топло. Отбиването на прасетата е стрес както за тях, така и за майките. Не се позволява в този период промяна на състава на смеските. Препоръчително е от родилния бокс да се изкарва майката, а прасетата да останат в него най-малко 7–10 дни. По принцип отбитите прасета се преместват във винаги дезинфекцирано, но чисто, сухо и топло помещение. При студено време освен с инфрачервени лампи, помещенията се отопляват с нафтови отоплителни печки и др. Интересни са газово–керамичните излъчватели за инфрачервено отопление, с много нисък разход на енергия на фирмата “СВМ – България”. Особено добре трябва да се изравняват прасетата по живо тегло (разлика до 10 на сто) при сформиране на групите в новите помещения. С това се избягват борбите между слаби и силни прасета. Водят се борби само за лидерство в групата. Необходимо е наред с грижите за навременното захранване на бозайничетата със смески да се вземат мерки и за правилното пресушаване на кърмачките. Много често високомлечните майки заболяват от мастит. Трябва да се има и предвид, че намаленото хранене през последните 5–6 дни на кърмачния период не ограничава млечността им. Такива кърмачки разграждат в по-голяма степен телесните си тъкани и млекоотделянето продължава. По-добре е да се ограничи водата за пиене. При продължителен период на кърмене (над 50 дни) достатъчно е една седмица преди отбиване на прасетата прогресивно всеки ден да се намалява даваната смеска с 1 кг. През последния ден на пресушаване на майката не се дава вода и храна. При ранното отбиване (до 28 дни) специалисти от САЩ препоръчват следната схема за пресушаване, при която се предотвратява едновременно маститът при кърмачките и болезнения едем при отбитите прасета. Процедурата започва 5 дни преди датата на отбиване. Първият ден на свинете не се дава вода и храна. На втория ден получават само 3 л вода и 1 кг смеска. На третия ден свинете майки не се хранят и не им се дава вода. На четвъртия ден им се дава само 3 л. вода и 1 кг фураж. На петия ден се хранят и поят както преди процедурата. Свинете се пресушават още на 3-ия ден, а бозайничетата започват много активно да консумират концентрираната смеска поради недостиг на мляко. Ранното отбиване до 30–35-дневна възраст на бозайничетата е основна мярка, която масово се прилага в нашата свиневъдна практика. Диоксиновата афера и случаите с “лудата крава” ни задължават много да внимаваме с компонентите в биоконцентратите и в стартерните смески (мазнини, трупно и костно брашно, евтини заместители) и стриктно да спазваме нарежданията на ветеринарните власти. При спазване на посочените изисквания ранното отбиване може да се прави без особени рискове за здравето на прасетата и възпроизводителната продуктивност на свинете майки. Препоръчително е да се намалява кърмачният период под минималната граница – 30 дни. От в. Гласът на фермера (от бр.60 и 61)