Картофите - пюре от проблеми II

21-10-2003 г. Владимир РУПОВ, Чавдар ЧАВДАРОВ Чували ли сте за холандец от Самоков или от Смолян, Момчиловци, Велинград, Сърница или Змеица? Звучи малко като оксиморон - нещо като дървено желязо или пък живи мощи. Но такива холандци наистина има - това са картофите, които предимно се отглеждат в България. Само че те са истински, хубави картофи. Нищо че не са "самоковски", ако и да са гледани в Самоковско, или пък "велинградски", ако и да са извадени от земята край Велинград. Български картофи на практика няма. Имало е навремето, сега за нашенски сортове е трудно да се говори. Садят се разни изродчета, които раждат изродчета, но те са главно за домакински нужди, не за стоково производство. От това не трябва да правим трагедии - семепроизводството и сортоподдържането искат много, много пари. Ние тези пари ги нямаме, държавата не отделя и лев за споменатите две дейности, а нямаме мощни фирми като холандската "Агрико" например, която всяка година бълва нови сортове. Но бедата е в отношението на държавата към тази важна култура. У нас се отглеждат около 350-400 хил. дка с картофи. Миналата година субсидията е "покривала" 2200 дка. Само в с. Поповяне, Самоковско, отглеждат 2600 дка с картофи. Това ако не е подигравка, здраве му кажи! Освен че е забавно малка, както се изрази солиден производител на картофи, субсидията по правило закъснява. Вместо да се дава най-късно в началото на годината, тя се отпуска през май или юни. Данък добавена стойност е хубава работа, но в нашенски условия се превръща в прословутата "българска работа". Търговецът превърта пари всеки ден, земеделският производител трябва да чака с месеци, за да прибере лептата от земята и тогава да се опаричи. Сериозните производители така остават дълго време без оборотни средства, и то в най-усилните месеци. Нееднократно министърът на земеделието е информиран за този проблем, но воплите остават глас в пустиня. Естествено за промяна в закона за ДДС не стига добрата воля на министъра на земеделието, но неговото бездействие също е показателно. По време на дискусията "Картофопроизводството - стратегически отрасъл за планинските райони" се състояха горещи спорове между привърженици и противници на свободния пазар. Първите смятат, че сегашната наредба за посадъчния материал не стимулира производството, защото три години изпитание дали даден сорт е подходящ или не за нашите условия ни отрежда ролята на вечни опашкари. За три години големите фирми вече предлагат на пазара нови сортове, които се търсят много повече от преработвателите заради по-добри вкусови и др. качества. Опонентите им пък смятат, че вносът на неподходящи сортове може да предизвика хаос и фалити сред производителите. Но нали в свободната пазарна икономика всеки носи сам риска от действията си? Споровете в тази насока ще приключат с приемането ни в ЕС, но дотогава явно сме обречени да спорим без резултат. Обединението около дадена кауза за българина е по-трудно от раждане. Ние сме обладани от демона на завистта, неверието, недоверието, индивидуализма и примитивизма. Всеки си копае декарчето с картофи и така се превръща в потенциален клиент на социалното министерство. Но ако обикновеният производител не е наясно със сдружаването по западен образец, то държавата в лицето на нейните служители трябва да е наясно. Оказва се, че това е утопия. Има проекти за отпускане на средства за създаване на организации и сдружения на производители, като парите се отпускат от Европейския съюз. Но средствата не се усвояват. За да не се усвояват, значи има някой, който има интерес от това.