В България е усвоено култивирано производство на два вида гъби - печурка и кладница. За тези гъби се произвежда мицел в лабораторията за мицел в с. Негован - София, и се предлага целогодишно на гъбопроизводителите в цялата страна. Разработва се въпросът за производството на мицел и за други видове гъби, за които е усвоено култивираното отглеждане. Предлагат се и специални брошурки с подробни описания на технологията за отглеждане на култивирани гъби. В тази статия ще разгледаме някои основни моменти в организацията на производството на култивирани гъби, с които трябва да са наясно начинаещите гъбопроизводители. Първият се отнася до изграждането на необходимия гъбарник. За тази цел може да се използва почти всяко помещение или оранжерия, налично или новопостроено, което отговаря на следните условия:
- Възможност за регулиране на температурата. В началото за около 20 дни тя трябва да бъде около 22-24 градуса, а след това до края на плододаването се намалява на 15-18 градуса. В първия период при по-високата температура мицелът се развива в компоста, а при по-ниската температура протича плододаването.
- Възможност за вентилация на гъбарника. Необходимо е да се вкарва на всеки час пресен въздух.
- Възможност за поливане. Това може да става с чешмяна или подпочвена вода.
- Да се поддържа необходимата чистота и да се обеззаразява.
- Печурката се отглежда в тъмни гъбарници, а кладницата - в светли. За по-пълно използване на наличната площ в гъбарника може да се направят дву- или триредови рафтове (стелажи). Вторият въпрос се отнася до осигуряването на необходимата суровина за производството на гъби. Печурката се отглежда върху компост, който се произвежда от конски тор или птичи тор и слама. Заготовката на компоста е специфичен и продължителен процес и изисква наличие на компостна площадка с пастьоризационна камера. За начинаещите гъбопроизводители се препоръчва до изучаване на компостирането да си закупят готов компост. Той се продава в найлонови торби, засети с мицел. За кладницата се използва субстрат от целулозосъдържащи отпадъци: слама от всички житни растения, стъбла, царевичак, какалашки, отпаден памук от текстилните предприятия, дървесни трици, талаш и други. Мицелът, който е семето за гъбата, се посява в компоста или субстрата. Той се произвежда и продава в лабораторията за мицел в с. Негован - София.
Третият въпрос се отнася до технологията на отглеждане на гъбите. Този въпрос изисква също значителни познания и практически опит. За печурката след закупуването готовите торби се поставят в гъбарника. На 1 кв. метър полезна площ се побират 8 торби. Около десетия ден след вкарването им в гъбарника върху компоста в торбите се поставя покривка от 2-3 см. Тя може да бъде от торф или пепелина. След полагането й се извършва лека поливка, която се повтаря през 2-3 дни, а през беритбения период и всекидневно. До 20-ия-25-ия ден се поддържа температура от около 22-24 градуса, а след това се сваля под 18 градуса за плододаване. Около 25-ия-30-ия ден започва плододаването, което продължава около 2 месеца.
При кладницата много е важно субстратът да се пропари. Това може да стане с топла (вряща) вода или с пара. Необходимо е температурата на субстрата да се повиши над 70 градуса и да се задържи 6-8 часа. След това трябва да се отцеди водата и при влажност около 68-70 на сто и температура 24-25 градуса субстратът се пълни в найлонови чували и се засява с мицел. Чувалите се съхраняват при температура около 22-24 градуса. След 25-ия ден чувалите се махат, температурата се сваля под 18 градуса и се прави първата поливка, която след това се извършва редовно през 2-3 дни. Около 35-ия ден се появяват гъбите. Плододаването е по вертикалата на пънчетата и затова между тях се оставя разстояние от 20 сантиметра.
