ПАРВОВИРУСНИ ИНФЕКЦИИ ПРИ СВИНЕТЕ

14-10-2003 г. Свинският парвовирус предизвиква репродуктивни нарушения при свинете, характеризиращи се с инфекция и смърт на ембрионите и фетусите. Обикновено при майката няма клинично проявени признаци на заразата. Вирусът е широко разпространен сред свинете. След проникването на репродуктивния и респираторен синдром в страната значението на парвовирусните инфекции нарасна на основата на синергистичния (комбинирания) ефект на двата вируса. Ремонтните свине се заразяват естествено преди заплождането и изграждат имунитет, който продължава вероятно през целия живот. Серологичните изследвания показват, че всички животни са заразени. Рискът съществува при ремонтните свине, които не са изградили имунитет преди заплождането. Заразените помещения са основният резервоар на инфекция, тъй като вирусът е термостабилен и резистентен (устойчив) към много дезинфектанти. Прасетата излъчват вирус около 2 седмици след заразяването. Когато свинята се зарази преди 55-ия ден от бременността, прасетата се раждат инфектирани, но без антитела. Нерезите могат да играят значителна роля в разпространение на инфекцията, тъй като излъчват вируса с всички секрети и екскрети, включително и семенния материал. Акутната (острата) инфекция на прасетата и свинете обикновено е субклинична, независимо от това, че вирусът се размножава много активно в тъканите. Главните и единствени клинични признаци от инфекцията с парвовируса са репродуктивните нарушения при свинете, чиято последователност зависи от момента на зарязаване по време на бременността. Свинете могат да се разгонят (повторки), да не се опрасят независимо от това, че не показват еструс, да опрасят малък брой прасета или да родят голям брой мумифицирани фетуси. Всичко това е израз на ембрионална или фетална смърт или и на двете. Единственият външен белег може да бъде намаляването на корема на свинята, когато фетусите умрат по средата на бременността или по-късно. Наблюдава се и безплодие, аборти, раждане на мъртви и нежизнени прасета. Присъствието на мумифицирани фетуси в прасилото може да доведе до удължаване на бременността. Няма данни за намаляване на плодовитостта и либидото на нерезите. Промени при абортираните фетуси се изразяват в резорбция на течностите и се наблюдават при фетусите, които са заразени, преди да са станали имунокомпетентни. Могат да се забележат изпъкнали кръвоносни съдове по повърхността, препълване на кръвоносните съдове, едем и кръвоизливи със събиране на серознокървава течност в телесните кухини. Много от тези промени могат да се наблюдават и при плацентата. Инфекция с парвовирус трябва винаги да бъде подозирана, когато се наблюдава ембрионална и фетална смърт или и двете при липса на заболяване на свинята, но тя трябва да бъде потвърдена чрез лабораторни изследвания. В лабораторията трябва да се изпратят няколко мумифицирани фетуси (под 16 cм дължина) или бели дробове от тях, както и матка от заклана свиня, която не се опрасва, независимо от това, че не се разгонва, за търсене на засегнати фетуси или остатъци от тях. Доказването на вирусния антиген в срези от органите чрез имунофлуоресцентната микроскопия е надежден метод за диагностика. За това може да послужи и доказването на хемаглутинин в органни суспензии. Изолирането на вируса е по-малко подходящо, тъй като инфекциозността му се загубва след смъртта на фетуса . Серологичното изследване се препоръчва, когато няма подходящи материали за вирусологично изследване. Резултатът от него е показателен, когато в серума на свинята не се установят антитела (означава отрицателна диагноза) или се установи сероконверсия (увеличаване на титъра на антителата) в чифтни кръвни проби. Установяването на антитела във фетуси и мъртвородени прасета и новородени прасета, преди да са засукали коластра, е доказателство за интраутеринна инфекция, тъй като антителата не преминават през плацентата. За тази цел могат да се изследват и телесни течности. Няма разработено лекуване на инфекциите със свинския парвовирус. Ремонтните свине трябва или да бъдат естествено инфектирани, или ваксинирани преди заплождане. За естествена имунизация се прилага събиране на серонегативните ремонтни свине със серопозитивни свине, които се очаква да излъчат вирус, както и поставянето им в контаминирани помещения. Доколко тези процедури са ефективни обаче все още не е изяснено. Използването на ваксина е единственият сигурен начин за създаване на активен имунитет и за тази цел има както инактивирани, така и живи модифицирани ваксини. Те трябва да се прилагат няколко седмици преди заплождането на ремонтните свине, но след като са се изчерпали коластралните антитела. Ваксинацията се препоръчва и на серонегативните свине и нерези. Ваксинацията срещу парвовирусните инфекции намира все по-широко приложение в свинефермите в България. Резултатите от въвеждането й в една голяма свинеферма (използвахме инактивираната ваксина Porcilis parvo на Intervet) са представени в таблицата. От тях може да се направи заключение, че при индекс на опрасванията 2,3, който е присъщ на индустриалните ферми, от всяка ваксинирана свиня се получават по 2,1 прасета повече годишно. При по-плодовитите свине разликата ще бъде още по-голяма. (от в. Фермер новият)