Зърнено-житните култури - огледало на културата на земеделие в България

25-03-2008 г. Изминалата 2006/2007 година беше изключително тежка за земеделските стопани в цялата страна. Незапомнената суша даде своето отрицателно отражение върху добивите на основните полски култури - пшеницата, ечемика, слънчогледа, царевицата и други. По неокончателни данни средните добиви за страната от пшеницата са около 220 кг/дка, от слънчогледа - 91 кг/дка, а производството на царевицата за зърно беше почти провалено при среден добив 125 кг/дка и много пропаднали площи. Независимо от жестоката суша, която продължи до края на юни и получените ниски добиви, за пръв път в историята на българското земеделие продукцията от пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица беше реализирана на много благоприятни за земеделските стопани цени, което им помогна да оцелеят в създадената критична обстановка. Трудности съпътстваха сеитбата на есенници 08 • Над половината площи бяха засети извън оптималния срок Новата стопанска 2007/2008 година започна при следните агрометеорологични условия по отношение на валежите. Така докато през първата половина на 2007 година паднаха около 150 л/м2 валежи, след това настъпи валежна обстановка с около 450-500 л/м2 до края на 2007 година. Падналите обилни валежи през месеците IХ, Х, ХI, ХII създадоха редица неудобства за земеделските стопани да извършат в срок и качествено есената сеитба на зимните зърнено-житни култури - пшеница, ечемик, тритикале. Това бе особено характерно за почти цяла Южна България - Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Сливен, Бургас с изключение на Ямболския регион, където условията бяха по-благоприятни за работа. Такива трудности съпътстваха есенната сеитба и в Северна България, особено в Северозападните и Централни региони и донякъде в някои райони на Североизточна България. В резултат на това не са засети около 3 милиона декара с пшеница, ечемик и други култури. • За пръв път пшеница е сята през декември и януари Само 50 процента от общата площ в страната беше засята в оптималния срок (Х), а останалите посеви бяха засети през месец ХІ и дори в декември. Най-голямата грешка, която за пръв път се прави в България е засяването на някои площи с хлебна пшеница през януари и особено през февруари, което е много рисковано и нецелесъобразно. Има само 1-2 случая в които са получени положителни резултати от такава сеитба в страната, а повечето опити са неуспешни. Ето защо предприехме опитно засяване на около 24 сорта зимна обикновена пшеница, тритикале, ечемик в опитното поле на Семенарска къща Садово в началото на февруари, за да се видят резултатите от производителите в страната. От в. Гласът на фермера