Село търси гробар не кмет

13-10-2003 г. В добруджанското село Сливенци сякаш адът се е отворил. По-добре гробар да изберем, за да ни зарови живи, вместо да умрем от глад и студ през зимата. Като задуха севернякът, и куче да вържеш, няма да стои навън, ридаят безутешно местните хора. От месец насам, когато порой заля селото, жените изплакаха очите си. Мъжете - брадясали и недоспали, се щурат в отчаяние и безизходица пред руините на къщите си, строени от дедите им, пише в. Стандарт. Такова чудо селото не помни от век. Суша, суша, а то сега потоп "изгори" душите ни, казва 29-годишната Есен Сюлейманова от добруджанското село Сливенци. До нея парализираната й свекърва нарежда: "Имам и друг син за женене, къде да доведе булка". Тази пролет семейството подредило къщата за чудо и приказ. Взели заем от 3000 лв. и до стотинка ги вложили в нови цигли и обзавеждане. Водата заляла всичко. Отнесла и бурканите със зимнина, които стопанката с едната си подвижна ръка затваряла цяло лято. Петчленното семейство, цялото безработно, се надявало да преживее зимата с нейните консерви. А и къщата с темели, плувнали в тиня, всеки момент щяла да падне. Всички се сврели да живеят в лятната кухня. Домът на съседите й паднал целият във фаталната вечер на 11 септември. Около 18,30 ч водата придошла в ниското и отнесла всичко по пътя си къщи, посеви и добитък. Сякаш морето стигна дотук и ни заля, разказва преживения кошмар 54-годишната Зейнен Арифова. Оттогава съм с чужда дреха и под чужд покрив живея, плаче тя. Поне един държавник да беше дошъл, надежда да ни даде, казва жената. Искала синът й да си вземе децата и да бяга оттук, където му видят очите. Пращала го в Турция. Не искаме да слушаме празни обещания и лъжите на кандидат-кметове, казват мъжете, извикани на поредна предизборна среща. Минала веднъж комисия от общината, описала само 4 срутени къщи и заминала. А падналите от пороя домове са 12-13 и още толкова едва се крепят. Оцелялата покъщнина е събрана на двора, изгнила от тинята. Не вода, а мръсна и хлъзгава мътилка ни заля, казват в селото. Тинята по фаталната улица била 50 м широка и 2 м дълбока. Семейството на Халилов се спасява сега в дома на местната врачка Ани. Други съседи пък приютили в една стая 10 възрастни и 4 деца от най-пострадалата фамилия - на Кольо Райков. Първият фургон, който пристигнал в четвъртък в селото, бил за него. За да не ги свари зимата под ореха, където преспиват сега, 68-годишният Симеон Михайлов и жена му вдигат кирпичена стая край руините. На нещастното семейство оцелял само един кон от водата и калта. Жените още ровят в тинята да търсят някоя дреха или чифт обувки. През страшната нощ хората в Сливенци викали за помощ и гледали да спасят децата. С трактори ги събирали и извеждали от къщите. Бедата обединила българи, цигани и турци. По чудо селото осъмнало без човешки жертви. Пожарна кола чистела мазите от тинята, но те вече не стават за съхранение на въглища и дърва за зимата. В селото може да пламне епидемия. Има измрели животни, хората са с инфектирани рани след бедствието, алармираха от кметството. Цял месец оттогава в Сливенци не е стъпвал инспектор от ХЕИ или ДВСК.