Убиване по български

11-03-2008 г. В първия миг, в който чух началото на разговора с генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба доц. д-р Жеко Байчев в сутрешния блок на Канал 1 миналия вторник, помислих че нещо не съм разбрал правилно. Изглеждаше прекалено гротескно за изказване на висш държавен служител. След това прослушах записа. Уви, съвсем неуместно доц. Байчев сравняваше съдбата на хора със съдбата на крави (на пръв поглед на крави, защото става въпрос за съдбата на един човек). На въпроса на водещия за ставащото във фермата на Пенчо Калчев от с. Цар Асен, Поповско той започна отговора си с думите: “На фона на последната трагедия в страната, това като че ли е ухапване от комар”". Датата - 4 март. Т.е., какво ми говорите за сто умрели крави, когато загинаха девет души във влак. За Бога, какво има общо между двата случая? И нима една трагедия може да бъде фон на друга трагедия? Да кажем, човекът е много чувствителен и е бил потресен... Само дето не му личеше. Питам се, не са ли тези думи желание да се прикрие нещо, например безпомощността на неговата служба да разкрие напълно причините за трагедията в Цар Асен, страх да не се разчуе случаят в чужбина или просто желание да се потули историята с презумпцията: “Тези крави така и така ще си измрат, да стискаме палци историята да не се повтаря пак.". А как няма да се повтори, е трудно да се каже. Да оставим предните думи на съвестта на г-н Байчев. Но по-нататък той прави констатации, които заслужават внимание (някои следва да се подлагат на съмнение, други показват, че по случая има още какво да се разследва.). “Разрешете да ви кажа, че нещата са сбъркани още в замисъла и в подбора на животните. Моята информация е, че животните не са подбрани така, както се подбира. Точно преди 20 години аз внесох 1600 юници от Франция. И тогава при един много добър подбор. Тъй като привикването на животните към нашите условия е много трудно, отпаднаха 10-15 процента, а тук виждаме над 50 процента отпад.". Чудесно. Ами, Вие г-н Байчев, направихте ли лично нещо у нас да не се прави подобен внос на животни? Писахте ли някъде, че такъв внос е опасен, че вместо да се внасят животни, е по-добре да се внася сперма от елитни бици, както твърди и за което се бори безуспешно от 40 години проф. Трифон Дарджонов? Ако сте го направили, свалям Ви шапка. Но ако опитът с Вашите 1600 юници е останал в някакво ъгълче на съзнанието Ви като спомен от текезесарско минало, моля Ви се... Миналото оставете настрана. Като човек с дългогодишен опит, а сега и човек на висок държавен пост Вие не можете да нямате информация за огромния внос на животни по програма САПАРД в последните години. Предупредихте ли някого за опасностите, свързани с този внос? Отговаряйте си сам. Но тук има още един проблем. След като подборът е извършен неправилно, кой носи отговорност или по-точно, къде е отговорността на фирмата консултант Е-ферма? Юниците са подбирани от двама специалисти от фирмата - д-р Македонски и д-р Тенчев, заедно с Калчев и районния ветеринарен лекар д-р Митков. Не е ли също задължение на фирмата консултант да даде съвет в каква обстановка да се отглеждат новопристигналите животни (“Приемащата ги у нас ферма следва да е предарително подготвена с условия и режим, аналогични на тези в изходните ферми" - Х. Хараламбиев, “Зоопрофилактични принципи при вноса на крави", в. “Гласът на фермера", бр. 43)? Продължаваме с доц. Байчев: “Тук не се касае за заразно заболяване и не може да се поставя диагноза (интересно, само на заразните заболявания ли може да се поставя диагноза? Значи ако пукнеш от инфаркт диагноза не може да се постави?). Тук се касае за метаболично нарушение: първо, животните са получили стрес пред топлите дни при превозването; второ, животните наистина не се хранят така, както трябва (ами той, човекът, не ги гледа както си знае, ползва консултантската фирма, че и втора - именно по проблемите на храненето, но резултати няма); трето, животните не са при тези условия, при които се отглеждат (цитирам точно). Те са при напреднала бременност, излизат от полята на Германия, там щяха да се отелват в природата, идват тук, натикваме ги в оборите и чакаме нещо да се случи. Какво може да се случи. Топенето на мастната тъкан, дистрофия на черния дроб, отпущане пълно на сърдечната дейност.". За съжаление, застрахователите не се интересуват дали докторите на д-р Байчев могат да поставят диагнози на незаразни заболявания и още през ноември прекратяват едностранно договора поради... липса на диагноза. Според Байчев изобщо не може да се говори за зараза: “Тук се касае за микрофлора, която си обитава в природата" и когато има условия, както е в случая - всяка крава преди да се отели не се храни така, както трябва, топи мастна тъкан, след раждането родилният път се явява входна врата за всякакви инфекции, които са в околната среда.". Но изследванията на някои специалисти поставят допълнителни въпроси към казаното. Ще цитирам някои от тях, без да упоменавам авторите, защото не желая да им нанеса вреда (да, и това го има в нашия случай): - “Животните са събрани от много ферми на едно място - предполага обмяна на голям брой циркулиращи в отделните стада инфекции (обяснява появата на конюнктивите, трихофитията, изолацията на IBR, различните бактерии и все още неидентифицирания вирус)."; -“По всяка вероятност кравите носят неизвестен имуносупресивен фактор, който нашите институции не са в състояние да докажат поради дефицит на оборудване и специалисти."; - “На първо място трябва да посоча, че проведените диагностични изследвания са крайно недостатъчни."; - “Така че освен всички етиологични и клинични причини за неоправданата смъртност при кравите във ферма “Аморфа" не малка, да не кажа най-голяма е вината на разнебитената и несъществуваща ветеринарномедицинска клинико-лабораторна диагностична система.". “Съмнения не може да няма - казва големият ни учен проф. Хараламби Хараламбиев. - Дори да са едно на милион трябва да се продължи с лабораторните изследвания. А щом има съмнение за заразно заболяване, НВМС не може да си затваря очите, защото по закон при такива заболявания отговорността носи тя.". Ама нали си знаете, ние българите, най-често убиваме от безотговорност. Владимир РУПОВ, в. Гласът на фермера