Обикновенният фий (Vicia sativa L.) е ценна фуражна бобова култура, чиято зелена маса, сено и зърно са богати на протеин и други хранителни вещества. Той има и голямо агротехническо значение, тъй като е отличен предшественик на много други култури в сеитбообращението. След фия за зелено може да се сее втора култура, тъй като посевът се окосява много рано и площите остават чисти от плевели. Като бобова култура, набавяща част от азотните си нужди, чрез симбиотична азотфиксация той е способен да обогатява почвата със значителни количества азот. Освен тези си предимства фият може да се сее и като смесен посев. Добре известни у нас са фиево-овесените смески. Кратката вегетация на фия го прави чудесна предкултура Фият не е взискателен към топлината. На тази му биологическа особеност почива и сравнително ранният срок на сеитба.
Пролетните форми на фия понасят с лекота температури от порядъка на -2, -3 °С във фаза млади кълнове. Към влагата фият е взискателен, когато е във фаза цъфтеж и наливане на бобовете. Засят в оптимален агротехнически срок фият рядко страда от засушаване. Площи, склонни към преовлажняване следствие задържане на вода, не са подходящи за отглеждане на фий. Фият най-добре се развива на черноземни и ливадни почви. С успех може да се отглежда и на друг тип почви, но добивите са по-ниски и грижите са повече.
Вегетационният период на фия за зелено (или сено) е 70-80 дни , а за зърно 100-120 дни. Полета, на които ще се отглежда фий, трябва да са чисти от плевели, особено от коренищни, да са добре подравнени (критично изискване за качествена коситба) и да са отцедливи. Макар и не особено взискателен към предшественика, целесъобразно е фият да се засява след зимните житни култури, с които често образува сеитбооборотна двойка. Подходящи са и окопните култури стига да са прибрани навреме с оглед срочната есенна дълбока оран.
