За всеки терен и почва - конкретно решение

29-01-2008 г. Браздово-гребениста оран - извършва се с плуг, с удължена (с около 40 cм) отметателна дъска на последното плужно тяло. По този начин са образуват гребени с височина около 12 cм и бразди, препречващи пътя на водата. Подобен резултат може да се получи и при скъсяване на някоя от отметателните дъски. По-големи бразди и тирове се получават при сваляне на отметателните дъски през една или през две. Чрез стъпаловидната оран се постигат едновременно гребеновидна повърхност и стъпаловиден релеф на дъното на браздата. Тя се осъществява с плуг, на който вторият и четвъртият корпус работят на нормална дълбочина, а първият и третият - с 14-15 см по-дълбоко. Набраздяване на изораната повърхност - напречно на наклона се прокарват бразди с дълбочина около 30 см във вече изораната почва на около 1,5-2 м разстояние една от друга. Създадената профилирана повърхност задържа водата и улеснява проникването й на по-голяма дълбочина в почвата. Възможно е набраздяването да се извърши заедно с оранта чрез удължаване на отметателната дъска на едно от плужните тела. Набраздяването на почвената повърхност може да бъде прекъснато или кръстосано. При прекъснатото набраздяване на всеки 5-6 м се прави шахматно прекъсване на браздите с по 1 м, поради което в браздите не може да се събира много вода и да се образува отток. При кръстосаното набраздяване се правят бразди в две взаимно перпендикулярни посоки на 1 до 5 м разстояние между тях. Дълбоката есенна оран може да се замени с т. нар. листеруване, което се извършва с браздилници, които образуват бразди и валове, дълбоки до 40 см. С оран по посока на хоризонталите при относително малки наклони се възпрепятства оттичането на вода и се увеличават запасите от вода в почвата. Най-добър е почвозащитният ефект на извършената напречно на склона оран при дълбочина 22-30 cм. При тежки глинести почви обработките на почвата трябва да се извършват с отклонение от хоризонталите до 3 процента, водещо до извеждане на излишната отточна вода и осигуряващо адекватен водно-въздушен режим на почвата. Чрез запазване на по-голямата част от стърнището при безотвалната (плоскорезна) обработка - дълбока оран без обръщане на орния почвен пласт с плоскорези, се постига значителен противоерозионен ефект. В развитите в земеделско отношение страни на площи, застрашени от водна ерозия масово се прилагат т. нар. “минимални и нулеви" обработки на почвата. Чрез едновременното извършване на няколко операции при минималната обработка движението на машините върху почвената повърхност е намалено. По този начин се избягва уплътняване на почвата, съкращават се значително сроковете за извършване на обработките и се намаляват разходите за отглеждане на културите. За нулевата обработка е характерно отглеждането на културните растения без основна, предсеитбена и вегетационни обработки на почвата. При нея се извършва директна сеитба с ротационни сеялки, които обработват повърхностно почвата на тесни ивици пред сеещите органи, а едновременно със сеитбата може да се внасят торове и хербициди. Чрез посочените модификации на основната обработка се постига запазване на голяма част от растителните остатъци върху почвената повърхност, което обуславя значителната им противоерозионна ефективност.