ПРОБЛЕМЪТ Е В МАЛКОТО ПЧЕЛИ

08-01-2008 г. Д-р Ангел ГРЪНЧАРОВ Българското пчеларство е в кризисно състояние. То стана трудно и недоходоносно. Появиха се много спъващи фактори, които в крайна сметка доведоха до ниската му доходоносност. В настоящия момент в нашите семейства се настани проблемът малко пчели през цялата година. Започваме с малко пчели и завършваме с малко пчели, става дума за малкият брой пчели през главните паши, в есенно-зимния период, а това означава, че не работим с целогодишно силни семейства. Ранните главни паши се посрещат с малко на брой пчели, в резултат на което добивите ни са символични. Ако навлезем в подробности, ще установим редица несъответствия - ботанически (ранен цъфтеж на растенията) и биологични - биологичния връх при пчелите не съвпада с цъфтежа на растенията. Пчеларската наука доказва, че върхът на численият състав на нашата раса пчели се постига през юни. Численото му изражение възлиза на 45 000 пчели в едно семейство. От тези пчели в нормални условия за зимата трябва да останат една трета, т.е. 15 000. Науката твърди, че оптималният брой на пчелите ни (за пчелно семейство) за зимата е 30 000, а за главната паша трябва да надвиши 60 000. Всъщност при нас още от есента се наблюдава дефицит от 15 000 пчели. Каквото и развитие да има такова пчелно семейство (съдържащо 15 000 пчели), то набира скорост бавно и трудно и чак към края на м. март започва числено да се увеличава, за да достигне към 1 май до 30 000 пчели. Колкото и добра да е акациевата паша, такова семейство събира малко, символично количество мед. С изкуствени подхранвания трудно можем да променим броя на неговите пчели. На практика се получава така, че за акациевата паша ние отново наблюдаваме дефицит на пчели (липсват 25 - 30 000 пчели). Този дефицит се оценява като доста голям и трябва да бъде преодолян чрез въвеждането на нови технологии. Акацията е растение, донесено от друг континент и неговият срок на цъфтеж не може да се промени. Именно затова малкото пчели за акациевата паша изискват прилагането на нови технологии на отглеждане. В списъка на спъващите развитието на пчелите фактори влизат още много елементи, които водят до слабост, висока смъртност и накрая, но не на последно място - до ниски добиви и нерентабилно пчеларство. Нека се спрем на качеството на майките и тяхното изключително значение. Известна е сентенцията на един американски пчелар, който казва следното: Дайте ми добра майка и аз ще Ви произведа много мед. За съжаление при нас се появяват (и продават) много майки, които не притежават сертификат. Обикновено те са увредени, леки на тегло, нечистопородни, с неясен генетичен произход. Такива майки често снасят лоши яйца, генетично дефектни, в резултат на което се получава шарено пило. А това отново означава големи загуби за пчеларя поради много големия брой изядени личинки. В съседните на нас страни всяка майка има сертификационен документ, което означава, че тя обезателно е минала през скенерно изследване, определящо нейната раса. В много наши пчелини пчелните семейства се характеризират с висок процент на инвалидност. Някои от тях трудно или въобще не могат да летят, други проявяват слаба или доста ниска товароподемност. Последните летят, но не донасят нищо в кошера. Високият процент на инвалидност се дължи на кърлежовата болест - кърлежът присъства в много семейства над допустимото ниво на опаразитяване и става резистентен към много от използваните срещу него медикаменти. Той все още взема големи жертви или води до висока инвалидност сред пчелните семейства и като резултат от това съкращава продължителността на техния живот. Затова и такива семейства логично дават крайно малки добиви. С инвалидни пчели високи добиви са невъзможни. Хроничното гладуване е друго често явление както в летните, така и в есенно-зимните месеци. С намаляването на хранителните запаси пчелите са склонни на икономии. Тогава кърмаческата им дейност е слаба, в следствие на което се раждат недоразвити млади пчели, а продължителността на живота им се съкращава. Виновника за всичко това е недостатъчното хранене. Белтъчният глад също е често явление, но не се оценява достатъчно. Много пчелни семейства умират през зимата. Понякога се стига до смъртта на цели пчелини. Причините за зимната смъртност са многобройни (над 20). Доста от семействата и техните майки не спират размножаването си, но зимното пило бързо ги довежда до фатален край. Голяма част от тях не образуват ефективно зимно кълбо - то е рехаво и изпуска много топлина, т.е. липсва им и зимоустойчивост. Според мен българското пчеларство се нуждае от нови технологии на отглеждане на пчелите, нови технологии на отглеждане на пчелни майки и търтеи. Необходимо е особено добре да се съблюдава значението на бащинството за семействата, както и производството на майки, оплодени по изкуствен начин. Необясним и съкрушителен е фактът, че в днешна България нито един майкопроизводител не практикува изкуственото осеменяване, докато обикновени пчелари в съседните ни страни го владеят и използват безпогрешно за свои нужди. Учудващо е как българският пчелар не може да разгадае причините, които го доведоха до днешното положение. Част от тях е и изкуственото осеменяване, на което се гледа като на някакъв таен секрет. При среден годишен добив от 15 кг на семейство нашето пчеларство ще има жалко съществуване. Да си зададем въпроса, защо при нас добивите са унизително ниски? Във всички страни пчеларските общности се ръководят от хора, които притежават най-добрата пчеларска сетивност и най-добрия морал. В пчеларството често се появяват междусемейни борби, от които могат да се унищожат цели пчелини. По подобие на пчелите в нашата пчеларска общност има войни между кандидатите, желаещи да ни ръководят. В резултат на тези войни губят и победителите и победените, а трайно и справедливо примирие няма. В крайна сметка най-губещият се оказва горкият български пчелар. Как да продължи своето пчеларстване при среден доход от 30 лв. на едно пчелно семейство? А при лоши години и такъв доход няма - има само разходи.