Унищожители на нашите пчели

19-12-2007 г. (Превод от “Пасека”, Русия) Враговете на пчелите могат да бъдат разделени на две групи. Към първата се отнасят различни видове гъби, а също и акари и насекоми, които повреждат прашеца и восъка и унищожават (по-скоро крадат) меда. Някои от тези насекоми пренасят възбудители на различни заболявания по пчелите. Втората група се състои от най-различни по клас животни, но всичките хищници, унищожаващи пчелите. Някои от тях са привлечени само от запасите мед, но заедно с тях унищожават и пилото и част от възрастните насекоми в гнездото. Те могат да се отделят в подгрупа на разрушители на гнездата. КОШЕРНА ГЪБА Гъбата се развива в кошера върху прашеца, заради и което е получила името плесен по пилото. Развитието на гъбата рязко се забавя при температури над 20 градуса Целзий, затова плесента по пилото се среща в кошерите основно от есента до пролетта. АКАРИ Регистрирани са над 100 вида акари, открити в кошери. Всички те са свободноживеещи форми и като правило, широко разпространени в природата. Някои попадат в кошера случайно, и не намирайки подходящи условия за съществуване бързо загиват, други са постоянни обитатели на пчелното гнездо и потребители на складираните от пчелите продукти. Пример за често срещани в кошерите акари, са акариморфните акари и други, наричани понякога акари по прашеца. Млечният акар се среща в млечните продукти, сушените плодове, загнили картофи, брашно и други хранителни продукти. В момента на пик на развитие на акара през май-юни, на дъното на кошера понякога се намират (във всички стадий на развитие) до 200 хиляди екземпляра на 1 кв.м. Домашният акар живее в най-разнообразни продукти и материали от органичен произход, също понякога се размножава в огромни количества. В кошерите акарите се хранят с прашец, мед, всякакви органически остатъци, които може да се окажат на дъното на кошера, включително загинали пчели. При голяма численост в килийките на прашеца, което често се наблюдава при съхраняването им извън кошера, акарите разрушават прашеца, като го превръщат в лесно раздробяваща се маса, която обикновено пчелите не използват. ПЕПЕРУДА “МЪРТВЕШКА ГЛАВА” Предните й крила са тъмно-кафеникави с две широки рижи ленти и жълтовати пръски. Задните крила са в охра и жълто с две черни напречни линии. Гърдите са черни с рисунки в охра, напомнящи черп с две кръстосани кости под него, откъдето идва и името на пеперудата. Среща се в Южна и Средна Европа, в Близкия Изток и Африка. Гъсениците се хранят с различни тревисти растения, но най-често обитават картофите. Какавидите живеят в почвата. Излитат през май-юни и септември-октомври. Хранят се, за разлика от повечето пеперуди, не с нектара на цветята, а с изтичащ дървесен сок. Активни са в тъмните часове на денонощието. Пеперудите, привлечи от аромата на меда, понякога през нощта влизат в кошера. За едно посещение пеперудата изсмуква до 10 грама мед от килийките. Предполагат, че звукът, издаван от пеперудата имитира “гласа” на пчелната майка. БРОНЗОВ БРЪМБАР Дължината на тялото му е 8-30 мм. Често е оцветен в ярки цветове с метален блясък. Специфична черта на тези бръмбари е техният полет – бърз и маневрен. При полета надкрилките не се вдигат, а крилата излизат през специални отвори. Личинките на бронзовите бръмбари се развиват в почвата и загнила дървесина, някои видове живеят в мравуняците. Възрастните бръмбари се хранят с нектар от цветята и самите цветя. Обикновеният бронзов бръмбар понякога прониква в кошерите, където се храни с мед и прашец. При това, често поврежда килийките с пилото. Вероятен преносител на мухите браул, причинители на браулозата. БРЪМБАР КОЖОЕД Черен на цвят бръмбар, с дължина 7,5-9,5 мм, с широка сиво-жълта петниста лента на надкрилките. Кафеникавите издължени личинки са покрити с гъста дълга и твърда четина. Те са много подвижни. Най-обикновен вид бръмбър, обитаващ жилищни помещения, складове, птицефабрики и т. н. В природата се среща в гнездата на птиците. Поврежда най-разнообразни продукти и материали от животински произход. Среща се в хранилищата на питите и кошерите, където изяжда прашеца, остатъците от личинките, мъртвите пчели и загиналото пило. Бръмбарите и техните личинки нанасят сериозни вреди, хранейки се с прашец и при това разрушавайки питите. Предполага се, че този бръмбар пренася причинителя на американския гнилец. ВОСЪЧЕН МОЛЕЦ Разпространен е по цял свят. Малка пеперудка (размаха на крилете е 22-25 мм). Предните крила са тъмно-сиви с петна. Задните крила са светло-сиви, обрамчени в по-тъмно. Възрастните пеперуди не се хранят. Прониквайки в кошера през прелката, те започват да снасят яйца, разполагайки ги в килийките на питите или в рамките и по стените на кошера. Женската за своя кратък живот (7-12 дни) е способна да снесе над 1500 яйца. Гъсениците се хранят с восък, прашец и мед, проправяйки в тях многобройни, настлани с паяжинообразен секрет тунели. Първите тунели се появяват по краищата на питите в стените на откритите килийки с пило или прашец. Тунелите са ориентирани към центъра на питите. Една гъсеница по време на храненето си е способна да разруши над 500 килийки. Разрушавайки килийките на питите, гъсениците препятстват нормалното развитие на пилото, което води до отслабване на семейството. При завършването на развитието си, гъсеницата се окакавидява в отвори или дупки на кошера, в гънките на платното и т.н. Целият цикъл на развитие заема около 60 дни; в продължение на година могат да се развият до 3 поколения на восъчния молец. Силните семейства са способни да се противопоставят на восъчния молец благодарение на високо развитата способност на медоносната пчела да почиства гнездото, по време на което работните пчели могат да убиват и изхвърлят от кошера гъсениците. При висока численост на восъчните молци в кошера е възможно отлитане на пчелите. Друг, по-рядък вид на восъчния молец е малкият восъчен молец. Той прави тунелите си само от едната страна на питите и не поврежда средата. За успешното си развитие гъсениците се нуждаят от прашец. БРЪМБАР ПРЕСТРУВАЧ Получили са името си поради способността си да се преструват на мъртви при най-малката опасност. Малки (2,0-4,3 мм) тъмнооцветени бръмбари, със светли петна на надкрилките. Дългите мустаци и крака, съчетани със закръглено тяло ги прави да приличат на паяци. Разпространени са по цял свят. Обитават домовете, зърнохранилища, продоволствени складове и магазини, музеи. Обичайни обитатели на хранилищата с пити, попадат в кошерите, където възрастните бръмбари и личинките се хранят с мъртви пчели и загинало пило, повреждат питите като изяждат прашеца и стените на кошера. В хранилищата повреждат питите като ядат прашец. УХОЛАЗКИ Малки или средни размери, дължината е 4-26 мм, с гъвкаво удължено тяло, къси надкрилки и клещоподобни израстъци над стомахчето, слущежи едновременно като оръжие за нападение и защита. Предпочитат да обитават места с повишена влажност. С редки изключения са активни през нощните часове, през деня се крият под различни лежащи по земята предмети (дъски, камъни), под опадали листа или останки от кора. Лесно проникват в домовете, влизайки във влажни дрехи и някои продукти. Хранят се с органични остатъци, живи растения и дребни насекоми и акари. Проникват в кошерите и се крият в пукнатините и под капака на кошера, под отоплителния материал и в питите. Извличайки мед и прашец, ухолазките са способни да отварят капачетата на килийките, а понякога и да нападат силно отслабнали пчели и пило. Доказана е способността на ухолазката да пренася възбудителя на аскосферозата. Голяма е и вероятността от пренасянето от ухолазките и на други причинители на болести по пчелите. БОГОМОЛКИ Дължината на тялото им е до 12 см. Главата е подвижна, гърдите са силно развити, коремчето е издължено. И двете двойки крила са добре развити с редки изключения. Предната двойка крака е преобразувана в мощни крайници за хващане с множество шипове по тях. Богомолките са дебнещи хищници. По време на лов те скръстват предните крака пред гърдите си. Пор ади тази молитвена поза са получили името си. При появата на потенциалната жертва, богомолките бавно се прокрадват към нея, след това рязко изхвърлят напред предните си крака и затискат жертвата между тях. Доста са непретенциозни при избор на храната си, ядат всичко, което е подходящо по размер, основно различни насекоми. Ловуват и медоносни пчели, но не ги убиват целенасочено, затова на практика не вредят на пчеларството. МРАВКИ Крила имат само мъжките екземпляри, работните особи са безкрили. Живеят на големи семейства до сто хиляди екземпляра. Гнездата им са много разнообразни, приспособени са да обитават в земята, дървесина. Често строят надземни мравуняци от елхови иглички, сухи клонки и други материали. Хранят се с различни мъртви животни, могат да нападат насекоми, събират семената на растенията, а също нектара на цветята. Понякога влизат в пчелните кошери, ядат мед и млади пчели. Могат напълно да унищожат пчелното семейство. ОСИ Основни представители са германската оса, обикновената и стършелът. Дължината на тялото е до 40 мм. Оцветени са в черно с напречни жълти линии. Когато не летят предните крила са сгънати на две. Правят килийки от “хартия” – преработени дървесни влакна, поради което често са наричани “хартиени” оси. Гнездата може да са разположени в дупки под земята, хралупи по дърветата, често по покривите на къщите и под тях. В гнездото може да има до 3 000 екземпляра. Възрастните насекоми се хранят с нектар, а личинките хранят с различни насекоми, които убиват с удар с жилото или с челюстите си. Могат да откъсват парчета месо от умрели животни. Жертвите се смилат от мощните им челюсти и се дават на личинките. Осите нападат и медоносните пчели, особено това важи за стършелите. ПАЯЦИ Паяците са много разнообразни, отличават се по форма, оцветяване, размери – от 0,4 мм до 12 см. Главата и гърдите, които при насекомите са разделени, при паяците са слети. На тях се намират очите (количеството им е различно при различните групи), хелицерите (носещи нокти с канали за отровните жлези), двойка мустаци и 4 двойки крака. На края на стомаха са разположени паяжинните брадавици, през които излиза паяжината, изработвана от паяжинните жлези. Паяците са хищници и начините им на ловуване са доста различни. Много плетат паяжина, в която се улавят жертвите им, в това число и пчели. Има паяци-ловци, които дебнат жертвите си, хвърлят се върху тях и ги хапят. Някои седят върху цветовете, и чакат насекомите, събиращи нектар. При това те могат да променят оцветяването си в зависимост от цветовете на растението. Често жертвите на тези паяци са медоносните пчели, но те не вредят много. ПЧЕЛЕН БРЪМБАР Дължина на тялото – 9-15 мм. Възрастният бръмбар е ярко оцветен – надкрилките са червени с две черни ленти, гръбчето е синьо-черно. Бръмбарите често се срещат по цветята, където дебнат различни дребни насекоми. Там и снасят яйцата си. Излюпените от яйцата личинки се прикрепват към долетелите пчели и се пренасят в кошерите, където протича развитието им. Те изяждат пчелните личинки и пилото, а също стари и отслабнали пчели. Могат да навредят сериозно, особено при слаби семейства. ВОДНО КОНЧЕ Дължината на коремчето е 19-120 мм, крилата – до 90 мм. Очите са големи и заемат по-голямата част от главата. Крилата са големи, разделени на пластини с множество жилки. Личинките се развиват във вода. Долната устна е преобразувана в т.нар. маска. Това е органът, с който личинките на водните кончета улавят своята плячка – различни водни насекоми и попови лъжички. Възрастните кончета летят основно през деня. Те са активни хищници и уловят плячката си в полет. Ловуват всевъзможни летящи насекоми. Понякога тяхна плячка стават пчелите, но не са силно опасни. ПЧЕЛЕН ВЪЛК Дължината на тялото му е 15-22 мм. Прави гнездата си в дълбоки до 1 метър дупки, изровени в земята. В гнездото може да има няколко отделения за килийки, всяко за по една личинка. Ловува медоносни пчели, които не парализира като осите, а убива винаги точно поразявайки ги с жилото си в мозъка. След това пчелният вълк размачква с челюстите си стомаха на пчелата, изстисквайки меда и го изяжда. Медът, който е храна за възрастното насекомо, е отровен за личинките. По тази причина пчелният вълк убива, а не парализира пчелите, тъй като иначе той не би могъл да изстиска меда поради тонуса на храносмилателната система. Мъртвите пчели бързо се развалят, поради това пчелният вълк не събира запаси, а снабдява личинките с пчели според нуждите им чак докато се окуклят. Големи колонии пчелни вълци в близост да пчелина могат да причинят значителни вреди. СТЪРШЕЛ Както и останалите обществени оси, стършелите правят гнезда от груба “хартия” и ги окачат в хралупите на дърветата. Тези гнезда могат да бъдат много големи, до 60 см височина. Стършелите ловуват различни насекоми,но основната им плячка са медоносните пчели – стършелите ги ловят направо на пчелина. Могат да влязат в кошера, да крадат мед и да убиват пчелите. Тъй като пчелите не могат да пробият мощните черупки на стършела с жилото си, те си изработват особена тактика за борба с натрапника. Пчелите обкръжават стършела от всички страни, при това в центъра на кълбото температурата се покачва до 46 градуса, което е пагубно за стършела, но не и за пчелите. При голяма численост, стършелите могат да бъдат сериозна заплаха за пчелите. ЖАБИ Дължината на тялото им е 3 – 32 см. Тялото е доста стройно, задните лапи са за отскок. Характерен е строежа на езика, който е закрепен към устата не със задния си, а с предния край. Това им дава възможност при ловуването да го изхвърлят далеч напред и да ловят летящите насекоми. Живеят или във водоеми, или във влажни места в близост до водоеми. Много са подвижни и отлично скачат. Основно се хранят с насекоми. Жабите ядат и пчели, но доста неохотно поради възможността да бъдат ужилени. ЗЕЛЕН КЪЛВАЧ Дължината на тялото му е 30-37 см. Гърбът е маслинено-зелен, над опашката има жълто, а опашката е кафеникаво-черна, върхът на главата и тилът са ярко-червени. Живее в покрайнините на широколистни и иглолистни гори. Кълвачът прави хралупи в стари, загнили дървета и се заселва в тях. Храни се с различни насекоми, които намира под кората на мъртви или загиващи дървета, като ги раздълбава с клюна си. Да изважда личинките от дълбоките пукнатини на кълвача му помага дългият лепкав език, които може да излиза извън клюна на 10 см. През зимата зеленият кълвач понякога продълбава кошерите и изяжда вцепенените пчели, при това по-голямата част от пчелите просто измръзват до смърт поради излизането на топлината през пролуките. Известни са случаи на подобно поведение и при синигери. ОСОЕД Дължината на тялото му е 50-65 см. Оцветяването по гърба обикновено е тъмно-сиво, долната част на тялото е по-светла, от сламено-жълто до кафяво. Главата е покрита с малки, подобни на люспи пера, които я защитават от жилещите насекоми. Късите крака също са покрити с вроговени люспи за защита. Осоедите са своеобразни хищници, хранещи се почти изключително с личинки на оси, стършели и по-рядко пчели. Тези птици се отличават с удивително търпение. Намират гнездата на насекомите като проследяват връщащите се у дома. За да нахранят малките си, те трябва да откриват до 6 гнезда всеки ден, тъй като дневната дажба на едно малко е около 1000 личинки на ден. В голямо количество осоедите могат сериозно да навредят на пчелините. ПЧЕЛОЯД Дължината на тялото е 15-35 см, птиците обикновено са ярко оцветени. Крилата са издължение и остри. Клюнът е доста дълъг, леко завит надолу. Пчелоядите живеят в колонии, гнездуват по склоновете на хълмовете, където изравят дупки с дълбочина до 2 м. Хранят се с различни летящи насекоми, които ловят в полет. Любима плячка им са осите и пчелите. Известно е, че в порциона на пчелояда те заемат от 52 до 91 на сто. След като улови пчелата, птицата я завърта в клюна си с коремчето напред, прищипва края с отровната жлеза и я изтрива в клон на дърво, като се старае да закачи и извади жилото. В размножителния период една птица може да изяжда 300 пчели на ден. Понякога пчелоядите специално се заселват в близост до пчелините и ловуват пчелите направо от кошерите. ЯЗОВЕЦ Дължината на тялото е до 90 см, а на опашката – 24 см. Грубата козина на гърба и краката е сребристо сива, а отдолу – черна. По страните на главата минават черни ленти от ушите към носа. Тялото е масивно, лапите са къси, с мощни нокти за риене. Язовецът изравя дълбоки дупки в склонове и хълмове. Храни се с различни дребни млекопитаещи, птици и техните яйца, гущери, змии, а също насекоми и други безгръбначни. Яде и растителна храна. През зимата спи. При недостиг на храна, напада пчелините като с мощните си лапи разваля кошерите и изяжда меда и пилото. КАФЯВА МЕЧКА Дължината й е до 2, 5 м, теглото до 750 кг. Има мощно телосложение. Цветът на козината е разнообразен – от черно до сламено-жълто. Предпочита гъсти, отдалечени гори с полянки, по които да пасе. За зимата си изравя бърлога или се заселва в пещерите. През зимата спи, но сънят й е много лек и чува всичко. Ако бъде разтревожена, се мести. Мечката е всеядна, храни се както с растителна храна, така и с животни и риба. Въпреки масивната си конструкция, е доста пъргава и може да догони елен или глиган. Способна е да напада домашните животни. Известна е любовта на мечката към меда. Мечката напада както гнездата на дивите пчели, така и кошерите на пчелините, при това представлява опасност и за самите пчелари. БЯЛКА Дължината на тялото е 40-60 см, а на опашката – до 26 см. Тялото е стройно, гъвкаво, гъста козина в червеникаво-кафяво, на гърдите има характерно светло петно. Бялката живее в гората, предпочита смесени и иглолистни, с хралупи по дърветата, където нощува. Силен и опасен хищник, активно ловува различни животни. Излиза основно нощем, но може да се срещне и през деня. С удоволствие яде и плодове. Обича да яде мед и пило, затова понякога напада гнездата на дивите пчели и много рядко домашните. МИШКИ Животни с малък и среден размер. Опашката е тънка, дълга повече от половината от дължината на тялото. Муцунката е издължена, с големи уши. Оцветяването е разнообразно – от сиво до охра. Предпочита да обитава влажни места. Живее в дупки. Горските мишки правят гнезда в хралупите на дърветата. Домашната мишка често се заселва редом до човека, в различни постройки. Мишките се хранят със зърнени продукти, сочните части на растенията, плодове и по-малко, с насекоми. Вредят на пчелите през зимата. Влизат в кошерите, правят гнезда, изяждат запасите от прашец, мед, а също мъртви и живи пчели. Пчелите не понасят миризмата на мишките и не заемат питите, повредени от тях.