Интересите на бизнеса и на обществото не винаги трябва да се разминават

17-12-2007 г. - Г-н Лазаров какви са изводите от това, че заповед РД-09-675 от 23.10.2007 г., подписана от министъра на МЗП, се появява именно сега? /открито писмо на Националното сдружение на производителите и търговците на семена, пестициди и торове по повод на този документ може да видите накрая на интервюто/ - Тези процедури общо взето са много нови за българския пазар. Те са нови и за търговците, и за земеделските производители. Проблемът е, че комуникативността е сравнително слаба. От Националната служба по растителна защита какво и кога публикуват, те си знаят. Заповедите, макар и трудно, може да се намерят. Но за да стигне информацията до този, който ще я използва - търговецът или крайният потребител, той трябва много дълго да я търси, за да се срещнат двете страни. - Какъв е конкретният случай? - Националната служба по растителна защита си пуска информацията, която не е прецизно поставена, не е на мястото, където трябва да бъде. Освен това за мен най-големият проблем е в списъка на препаратите за растителна защита. Службата не изпълнява задължението си към закона при всяка една промяна този документ да бъде актуализиран. Независимо за колко продукта става въпрос, в момента, в който излезе заповедта, в рамките на един разумен, чисто технически срок списъкът трябва да бъде променен. За да не се налага потребителят да се ориентира по заповеди, в които самият аз почвам да се обърквам. Започнаха да се появяват от 2006 г., а сега сме края на 2007. Аз трябва да ги компилирам, да сравнявам кои препарати са излезли от употреба. А тази информация трябва директно да бъде отразена в списъка. Една от целите на националната служба е да приучи този, който ще потребява техния продукт, да го търси. А за да стане това, той трябва да бъде достъпен, да бъде намерен на определеното за целта място и да бъде лесно смилаем. Няма кой да се ориентира в заповедите на министъра. Да четеш какво и как е станало... В предишни заповеди присъстваше текстът, че даден продукт може да бъде използван до определен срок – 14 или 18 месеца. По този начин се дава известен гратисен период. Да, но тук нещата са разделени на две. От тази до тази дата търговците трябва да изчистят складовите си наличности, в противен случай рискуват да не реализират препаратите. След това трябва да е ясно още колко време даден продукт може да бъде използван в практиката. А ако е написано само "използвани", означава, че не могат да бъдат продавани. Тоест с влизането в сила на заповедта ние нямаме гратисен период за търговия. Предишните заповеди са направени точно по този начин. - Какво е необходимо, за да се преодолеят подобни недоразумения? - Първо, администраторът трябва да знае много добре задълженията си. Какво трябва да направи и как да го поднесе, че то да бъде действително ефективно. Да се отговори на нормативната уредба на Европейския съюз било със заповед, било по някакъв друг начин. Трябва да е ясно как тази информация да бъде разпространена, независимо че това не е в задачите на националната служба, защото тя е контролен орган. Но въпреки всичко целта не е санкционирането и контролирането като самоцел. Целта е да кажем на хората какво трябва да направят и с какво да се съобразят. Необходимо е да се намери начинът, по който това да бъде осъществено. Законът общо взето го е предвидил. В него се казва, че генералният директор издава списък на разрешените продукти за растителна защита и той се публикува в интернет страницата на националната служба и се предоставя за ползване от дирекциите земеделие и гори по места. Значи законодателят е предвидил, че трябва да има някаква форма, по която тази информация да се разпространява. Така е, но не се прави. - Какъв е резултатът от това? - Ето в случая даже ние, търговците, сме изненадани, а сме първото звено. И най-засегнатите, разбира се. Защото при нас се съсредоточават финансовите неблагополучия. Но, ако трябва да бъда честен, в случая загуби няма да има. Защото никой няма да се съобрази с тези срокове. Ако аз имам един тон продукт, който е забранен, ще направя всичко възможно да го продам. И е нормално да е така. Никой няма да допусне фирмата му да фалира, заради това, че администрацията не се е съобразила, че нашата дейност е сезонна. Ние продаваме 6 месеца в годината. Трябвало е след излизането на решението за спирането от употреба в Европейския съюз на дадени препарати, администрацията в едноседмичен срок да издаде заповед, която да отрази тези изисквания. Тогава вече бизнесът би трябвало да бъде далеч по-внимателен, да се качи още едно стъпало по-нагоре, където нещата не са свързани само с алъш-вериша – да продадем, да си вземем парите и да си осигурим печалбата, а трябва да имаме човекът, който да се занимава с динамиката в предлагането на растителнозащитните средства. Има сайтове на ЕС, където може да се проверят всички промени. Предварително може да предвидиш горе-долу накъде отиват нещата, ако имаш достатъчно информация, дори тя да не е приведена към условията на България. Така, ако аз имам взаимоотношения с определена фирма, поглеждайки в списъка, обнародван за страните на Европа, ще отговоря примерно, че тук има решение на ЕК за невключване на активното вещество, което означава, че ако купя сега препаратът, който го съдържа, рискувам да не го продам. По същия начин и потребителят трябва да се качи на по-горно стъпало. Дали ще контактува с нас, дали ще намери механизъм да контактува с ведомствата, е негов избор. Никой няма да му откаже необходимата информация, но тя трябва да се търси. - Вие като търговци правите ли нещо за актуализиране и разпространяване на информацията? - В бранша има три съсловни организации. Общо взето нашето сдружение е единственото, което по някакъв начин изпреварва събитията или пък възразява, тогава, когато сме засегнати. Другите общо взето спят. А ние сме хората, които трябва да кажат на клиентите си какво става. Въпросът освен всичко друго е в необходимостта в нашия бранш да се възпита някакво поведение, което ще облекчава всички страни – и администрацията, и потребителя. - Все пак, ако се направи проверка за изпълнението на тази заповед, какво ще се случи? - На местна почва службата за растителна защита е абсолютно в правото си да спре търговията на тези продукти, чийто срок е изтекъл. Ако установят наличие, те могат да го отразят в съответния протокол, когато правят проверката и да кажат фирма "х" има налични 100 кг от еди кой си продукт и ние сме сложили бандерол на службата върху купчето с препаратите и сме написали: "Спрян от продажба". И при всяка следваща проверка те ще следят дали в купчето има 100 кг от въпросния продукт. Друг е проблемът какво ще го правим това купче. Търговецът може да го изнесе в трети страни, където не действат правилата на Европейския съюз, а може и да го продаде неправомерно. В този случай следва санкция. Не си спомням колко е за продажба на неразрешени продукти, но тя не е повече от 1000 лева. Аз ще ги дам, защото иначе ще загубя например 10 000 лева. Няма го и онзи възпитаващ чрез контрола и санкцията механизъм. Така че аз практически предвиждам нулев ефект от тези заповеди до естественото изчистване на пазара. Дори смятам, че самата служба няма достатъчно ефективни механизми, чрез които да проконтролира този процес. Лошото е, че на ниво Европейски съюз нещата са оставени на ниво професионален морал и самосъзнание, което особено за България трябва да го забравим поне през следващите 10 години. - Вие бихте ли постъпили морално, ако знаете, че ще загубите, но нормативната уредба трябва да се спазва? - Лично, да. Но, ако нещата важат за всички. Иначе се получава някак си глупаво. Не може да правиш нещо само заради идеята. Още повече, че в по-голямата си част фирмите за препарати за растителна защита имат и служители. Тоест фирмата не е един човек, който да е сам за себе си. Ако съм сам, сигурно бих го направил. Ако знаеш, че отговаряш за 15 човека и че това ще донесе загуба на фирмата примерно от 10 000 лева, аз бих предпочел да ги дам на служителите си, за да бъдат стимулирани, вместо да ги загубим безсмислено. - Това означава, че Вие настоявате законното поведение на търговците да бъде юридически осигурено? - Безспорно. Няма такъв случай в целия свят, при който моралът да е водещият при реализирането на един бизнес. Навсякъде дисциплинирането на бизнеса става от закона и по-скоро от санкцията, която е залегнала в него. Казват ни че Съединените щати били най-силно развитата демокрация в света. Глупости. Там по отношение на дисциплината е по-строго, отколкото беше по тоталитарно време у нас – има строг ред и дисциплина. Обществото си е разработило определени принципи, нарушиш ли ги, ще бъдеш смачкан. Това важи за всички, независимо от тяхното място в обществената йерархия. Аз искам и администрацията да помогне, и ние самите да разберем, че трябва да създадем общество. В рамките на голямото гражданско общество ние трябва да имаме нашата дисциплинирана групичка. - Какво прави впечатление в настоящия списък на забранените с коментираната заповед препарати? - Тук има вещества, забранени още през 2000 г. Много отдавна тези продукти не се разпространяват в Европейския съюз. У нас можеше спокойно това нещо, след като не е станало през януари т.г., да се случи през следващия януари, за да се реализират спокойно препаратите. Мокър от дъжд не се бои. Ние все сме си закъснели. И пак стигаме до момента, че никой няма да се съобрази с тази заповед, докато не си продаде наличностите. Ако тя се беше появила през януари т.г., нямаше на кого да се сърдим. При сегашното положение срокът, до който може да се реализират тези препарати – 23 април 2008 г., няма да се спази. Тук става въпрос действително за загуба на много пари. - Какъв е изходът? - От, една страна, да се следят процесите, които стават в ЕС, от, друга, да има координация. За съжаление не можем да кажем, че нашата растителнозащитна администрация е много добра. Не е лошо администрацията и бизнесът да се срещат. Нали затова съществуват браншовите организации. Може да ни поканят на среща и да ни кажат: "Трябва да издадем заповед, защото ни натискат от ЕС или просто, защото трябва да го направим. Разпространете го, кажете го на хората, а ние по нашите канали ще направим същото." Няма защо бизнесът и администрацията винаги да бъдат противопоставени. Контролният орган си е такъв, но има моменти, в които трябва да се влезе в положението на бизнеса, защото в крайна сметка той храни тази администрация. При нас има достатъчно знаещи хора, за да може да се обсъждат поредните стъпки, които трябва да бъдат нормативно осигурени. Винаги съм бил на принципа, че не може да казваш: "Не знам как е, но така не е." Затова трябва да е ясна процедурата – след излизането на документа в ЕС, в какъв срок той ще влезе и в България. Така нещата не са чак толкова сложни и неразрешими. Въпросът е да има познания и достатъчно добра воля. Национално сдружение на производителите и търговците на семена, пестициди и торове До: Националната служба за растителна защита На вниманието на генералния директор Копие: Българска асоциация по растителна защита На вниманието на председателя на УС Копие: Българска асоциация растителнозащитна индустрия На вниманието на председателя на УС Относно: Заповед на министъра на земеделието и продоволствието РД 09-675/23.10.2007 г. за прекратяване на разрешаване на ПРЗ Уважаеми г-н Тодоров, През последните няколко месеца министърът на земеделието и продоволствието е издал няколко заповеди с разрешаване, преразрешаване, промяна на разрешението и прекратяване на разрешенията за голям брой продукти за растителна защита. Както Ви е известно, заповедите на министъра са административни актове, на базата на които трябва да се промени информацията в Списъка на разрешените за предлагане на пазара и употреба продукти за растителна защита, регистрирането торове, подобрителите на почвата и хранителните среди.това е единственият официален документ, с който трябва да се съобразяват търговците и потребителите на продукти за растителна защита За съжаление не можахме да открием тези промени в публикувания в интернет страницата на НСРЗ Списък на разрешените ПРЗ. От една страна, липсата на актуализация на списъка е нарушение на чл.21, ал.3, който казва: "...Списъкът по ал.1 се публикува в интернет страницата на Националната служба за растителна защита, актуализира се при всяка промяна и се предоставя..." Като контролен орган НСРЗ трябва да изисква от търговците на ПРЗ до спазват закона, който самата служба обаче не спазва. Това е най-малкият проблем. Ако в единственият официален документ – Списъкът на разрешените ПРЗ, не са отразени заповедите на министъра за настъпили промени, как търговците могат да ги спазват и от къде да се ориентират за настъпилите съществени промени, които ги засягат. Като пример за некоректно отношение към бизнеса ще посочим факта, че заповед РД-09-675 от 23.10.2007 г., разпореждаща промени в разрешаването на ПРЗ, не е публикувана в интернет страницата на НСРЗ при всички останали заповеди /в раздела СПРЗ8, а чудно защо, в раздела "Разрешаване в България", където са процедурите. Използваме случая да Ви обърнем внимание, че самият Списък на разрешените ПРЗ също не е поставен на мястото си и разделът "Списък на продуктите" е празен. Списъкът е поставен в друг раздел – "Нормативна уредба", и може да бъде ползван, само ако се влезе в раздел "Разрешаване в България" и се ползва линкът за обща нормативна уредба. Ако имате един /цял/ свободен ден, можете да проверите как са поставени нещата в интернет страницата на НСРЗ и да прецените как бизнесът може да се ориентира в нея. Нито интернет страницата на НСРЗ, нито списъкът на разрешените ПРЗ са самоцел. Те трябва да са в помощ на търговците, за да се спазват законовите изисквания. Формалното отношение към тях е повече от очевидно. Много пъти сме имали повод да посъветваме Ваши служители да погледнат как е структурирана такава информация в сайтове на други служби, които показват както други ниво на професионализъм, така и друго отношение към бизнеса. Със заповедта на министъра РД-09-675 е прекратен срокът на разрешаване на 87 ПРЗ. Даден е 6 месеца гратисен период за изтеглянето от пазара на тези продукти. Отчитайки неоспоримия факт, че ПРЗ са сезонна стока, как на практика търговците ще се справят с продажбата на стоковите си наличности в мъртвия зимен период. Може би решението е сезонна или коледна разпродажба. Не можем да приемем евентуално обяснение, че трябва да се съобразят сроковете, дадени от ЕК за изваждането от пазара на обявените в заповедта продукти. В нея има ПРЗ, чиито активни вещества са включени в Анекс 1 на Директива 91/414/ЕИО още през 2000 г. и забавянето с още 4-5 месеца, за да се влезе в сезон и безпроблемно да се продадат наличните в складовете количества нямаше да е фатално. Нашето виждане е, че формалният подход на НСРЗ към бизнеса ще доведат до масови незаконни продажби след изтичането на гратисния период. Ето как с една необмислена стъпка НСРЗ провокира допълнителна деморализация в бизнеса с ПРЗ. Подобна ситуация ще се получи и с други продукти, чиито активни вещества са включени в Анекс 1 или е взето решение за невключването им. Като пример може да посочим продуктите н база трифлуралин. Решението за невключването на трифлуралин е взето на 29.09.2007 г. Съгласно решението на ЕК гратисният период за употреба на ПРЗ, съдържащи трифлуралин, не може да бъде по-дълъг от 20.03.2009 г. Това означава, че за да се запази принципът 6 месеца гратисен период за предлагане на пазара и още 12 месеца за употреба, заповедта на министъра е трябвало да бъде издадена на датата на обнародването на решението на ЕК. Настояваме незабавно да се въведат всички промени в Списъка на разрешените за предлагане на пазара и употреба ПРЗ и стриктно да се спазва разпоредбата на чл.21, ал.3 от ЗЗР. Надяваме се, че ще ни информирате веднага след извършване на актуализацията на списъка. София Председател на УС: 19.11.2007 г. Пламен Лазаров