Биологичният азот е много по-действен от техническия

06-11-2007 г. Биологичният азот е с много по-голяма ефективност от техническия, тъй като неговия коефициент на използване е почти 100 процента, а на техническия не повече от 50-60 процента. В страни като САЩ, Австралия и Англия притокът на този елемент в почвата от бобовите култури надхвърля внесения чрез минералните торове. При внасяне на азотни торове една значителна част от азота се губи по пътя на биологичната имобилизация, чрез химично разлагане до амоняк и излитането му във въздуха, а така също и чрез измиване на нитрати по дълбочина на почвения профил. С нарастване на дела на симбиотичния азот в минералното хранене на растенията радикално се решава и проблемът за опазване на природата от замърсяване. За процеса на биологично фиксиране на азота растенията използват слънчевата радиация (респективно грудковите бактерии), която е най-евтиния и практически неизчерпаем енергоизточник за планетата. Люцерната е с най-голям потенциал за фиксиране на азота Бобовите култури са широко разпространени у нас и в светлината на разглеждания въпрос имат съществено значение. Азотфиксационният потенциал на тези култури е твърде различен. С висок азотфиксационен потенциал са отличават люцерната (20-22 кг/дка), детелината (15-20 кг/дка) и лупината (15-17 кг/дка). Среден азотфиксационен потенциал (от 6 до 10-11 кг/дка) притежават соя, грах, леща, фий, бакла. Като слаб азотфиксатор се посочва фасула (около 4 кг/дка). Посочените средни стойности могат значително да се повишат ако се прилага агротехника на отглеждане на съответната култура максимално благоприятстваща симбиотичната азотфиксация.