Почистване и обработване на постелъчен и безпостелъчен тор в свинефермите

30-10-2007 г. Проблемът за почистването, преработването и оползотворяването на тора е един от най-важните в свиневъдството. Той може да се използва за торене в растениевъдството, за хранителни нужди в животновъдството, за добив на биогаз и електроенергия. Преди години не липсваха предложения за унищожаването му. Почистването от свинефермите може да обхване над 50 на сто от общите трудови разходи по отглеждането на свинете. При обслужването на отделните категории свине, в зависимост от технологията на почистване производителността на труда може да бъде следната. Най-много разходи на труд има при ръчното почистване на постелъчния тор - 0,38 човекоминути/м2. Най-ефективни са водното почистване и с тракторна лопата, където производителносттта на труда се увеличава от 5,5 до 9,5 пъти. Широко приложение у нас намира и скреперната инсталация в открити канали. Производителността на труда се увеличава 2,2 пъти, и се икономисват значителни количества вода. В зависимост от начина на отглеждане на животните и почистване на боксовете в помещенията на свинефермите се получава два вида оборски тор: постелъчен и безпостелъчен. Постелъчният (сламест) тор се произвежда в по-малките ферми, където се извършва сухо почистване на торовете в помещенията, а торовият отпад, съдържащ постеля от слама, дървени стърготини или треви се складира на подходяща площадка. На нея той се компостира - размесва се допълнително с различни количества слама. Ако сламата се замени с торф, получава се по-качествен продукт за торене. В нашата страна се препоръчва свинският тор и биотопливото, използвано в гъбарниците за отглеждане на гъби, да се размесват при производството на компост. Когато влажността на компостирания тор намалее под 65 на сто настъпва ферментацията, при която в продължение на 4-7 дни температурата достига около 78оС. Извършва се и биотермична дехелминтизация. За това обеззаразяване са необходими водонепроницаеми площадки, натрупване на тора на купчини и покриването им за изолация със слама, торф или обеззаразен тор. При температура 56-60оС яйцата и личинките на хелминтите умират. Продължителността на стерилизацията през топлите сезони е един месец, а през зимата при достатъчна покривка от слама или торф - два месеца. Складираната маса в продължение на два-три месеца намалява влажността си с 20 на сто. След това прегорелият (полуизгнил) оборски тор се разнася по нивите. В почвата част от СО2, който се отделя при доразлагането на органичното вещество, преминава в приземния въздушен слой и участва във фотосинтезата на растенията. В практиката торенето с постелъчен тор се смята като средство за торене с въглероден двуокис. Годишното количество на получения, ферментирал оборски тор от свиня майка е 0,8 тона, а от угоено прасе 0,3 тона. По този начин се осигурява екологичен кръговрат на веществата, чрез който се поддържа балансът на биогенните елементи в биосферата. Във връзка с парниковия ефект на планетата, който се повишава от увеличаващото се съдържание на въглероден двуокис и метан в атмосферата, в бъдеще възниква глобален екологичен проблем, особено за метана от животновъдните ферми. Той се получава в по-големи количества при компостирането на тора. С уедряването на произвоството в свинефермите и особено на големите свинекомплекси не може да се осъществява своевременно заораване на тора в бразди или разпраскване по повърхността на нивите. Установено е, че за да не същестнвува този проблем, свиневъдът трябва да разполага с достатъчна земеделска земя, която да поеме тора - един хектар (10 декара) за тора на 2,2 свине майки или за 11 угоявани прасета. От в. Гласът на фермера