От есенните грижи зависи успешното презимуване на овощните дръвчета

30-10-2007 г. Трайните насаждения постепенно преминават в състояние на покой. През невегетационния период на овощните и ягодоплодни се изисква извършването на редица профилактични дейности, които имат растителнозащитен характер. Основно се използват агротехническите и механични методи, с които се цели подобряване на здравното състояние на растенията. С тези мерки значително се намалява броят на третиранията с пестициди през следващата вегетацията, а това допринася за опазване на полезната фауна и получаването на качествена продукция без остатъчни количества от пестициди. Припомняме някой от задължителните мерки за есенния период: •закържавелите и изсъхнали клони и дървета се изкореняват, изнасят се и се изгарят, с което се унищожава натрупаната зараза от корояди, дървесинояди, шарка по сливата, бактериално изсъхване и множество други вредители; •старата и напукана кора на ствола се премахва и се изгаря - там зимуват плодовите червеи, някои видове акари и др.; •събират се и се унищожават гъсеничните гнезда, изсъхналите и мумифицирани плодове, останали по дърветата - те са източник на зараза от някои листогризещи гъсеници, бадемов семеяд, кафяво гниене и др.; •изсъхналите и нападнати стъбла и издънки на касиса и малината от стък-ленка, агрилус, галица, малинов молец, сиви листни петна, антракноза, дидимела и др. се изрязват, изнасят и изгарят; •обработката на почвата има съществена роля в борбата с болестите, не-приятелите и плевелите. След механичните растителнозащитни мерки, площите се изорават или се прекопават на дълбочина 18-20 см в реда, а в близост до стволовете - на 8-10 см. По този начин се заравят листата и намиращата се върху тях зараза (гномониоза по кайсията, струпясване по ябълката и крушата, червени листни петна по сливата и др.), унищожава се значителна част от зимуващите форми и се създават неблагоприятни условия за зимуване на редица вредители. •в котловинните, полупланинските и планински райони, където има опас-ност от измръзване, стволовете и дебелите скелетни клони на дървета се варосват до настъпване на студовете. Така се избягва неравномерното нагряване през денонощието и се намалява рискът от измръзване. •за да се предпазят младите дръвчета от зайци, полски мишки и други гри-зачи, те се обвиват с подръчни материали - велпапе, стъбла от царевица, полиетилен и други подходящи материали; •местата за съхранение на овощен посадъчен материал на открито се ограждат с телена мрежа срещу зайци, а за борба с мишките, които повреждат корените и ко-реновата шийка, се залагат подходящи готови примамки; •Костилковите овощни видове се третират с регистрираните мед съдържащи продукти за растителна защита (при 70 процента окапали листа), за да се предпазят от бактериално изсъхване, сачмянки, къдравост по прасковата, кривули по сливата, ранно кафяво гниене и др.; •При 2/3 опадали листа семковите овощни видове - ябълка и круша се третират с 5-7-процентов разтвор на карбамид за намаляване на инфекциозния фон от струпясване. Препоръка: Всички пръскания да се прявят в тихи слънчеви дни, при температура на въздуха над 5 градуса. Дюзите на разпръсквачите трябва да са с размери 2 мм, за да се постигне добро обливане на короните!