Почвената реакция е важен показател

23-10-2007 г. Понякога културите, които отглеждаме, не се развиват добре, боледуват и имат намалено плододаване. Обичайно мислим, че торенето е слабо, че липсват микроелементи, че има някакво заболяване. По-рядко се обръща внимание на това, каква е почвената реакция. Почвеният разтвор обаче има голямо значение за развитието и растежа на културите, които отглеждаме. Почвената реакция зависи от разтворените вещества в почвената вода, а оттам и от взаимодействието с по твърдата част на почвата. При рН по-малко от 7 почвите се смятат за кисели. В нашата страна има много обработваеми места, които са разположени в предпланините или в планината, където тези почви преобладават. Но дори и в по равнинната част при небалансирано торене с физиологично кисели торове (амониев сулфат, амониев хлорид) и при прекомерно поливане, киселинността на почвата може да се повиши. По-голямата киселинност води до влошаване на физичните свойства на почвата, а оттам и на условията за по-добро развитие на корените. Добре е да се знае, че по-голяма част от овощните видове се развиват и плододават добре при почви със слабо кисела реакция, която е характерна с рН от 6 до 7. Малините и ягодите се развиват добре и на по-кисели почви с рН от 5 до 6. Зеленчуците реагират различно на киселите почви. Картофи, домати, пъпеши и ряпа се развиват добре и на по-силно кисели почви с рН - 4,5-5. Зеле, алабаш, репички, дини и грах изискват по-слаба киселинност на почват с рН 5-6. Краставици, лук, моркови, спанак, салати, фасул се развиват най-добре на слабо кисели почви с рН 6-7. Естествен е въпросът как може да се намали киселинността на почвата? Отговорът е еднозначен - чрез варуване. Задължително е то да се направи през есента. При липса на вар с успех може да се използва дървесна пепел, а при наличност и брашно от варовик - тебешир, креда, доломит. Преди обработката на почвата избраният материал се разпределя равномерно на повърхността, след което се размесва с почвата чрез обработка на дълбочината на корените на растенията. Нормата на избрания мелиорант варира в зависимост от киселинността на почвата - обикновено от 60 кг до 100-200 кг на декар.