Погрижете се добре за гладиолите, ако искате да цъфтят и догодина

08-10-2007 г. Грудките трябва да се извадят в края на септември, началото на октомври, в сухо и слънчево време. Започва се с рано цъфтящите сортове, отглеждани от стари грудки, продължава с отгледаните от 2-3-годишни грудки и на края – от дребните, както и получените от детки. Най-чувствителни към гъбни заболявания са старите грудки, и тези на сортовете с лилави, сини, виолетови и вишнево червени цветове, независимо от срока на цъфтежа им. Стъблата се изрязват до основата или се оставя пънче до 1 см и грудките се почистват от старите грудки и от корените. Едновременно с това се почистват болните и наранените. Здравите се просушават1-3 дни на слънце и след това се поставят в сухи, топли (35-40) и проветриви помещения. Детките се сушат на сянка, за да не се втвърди много обвивката им, като най-дребните се бракуват. Просушените и почистени грудки и детки се нареждат в щайги на 2-3 реда и се съхраняват в помещение при температура 4-8 градуса, влажност 70-75%, при добро проветряване. През зимата периодично се проверяват и всички заболели се отстраняват и унищожават. Грудката живее една година и след като се засади образува надземна част и корени, изтощава се, отмира и се замества с нови грудки в основата на растящото стъбло. Една грудка има от 1 до 7 спящи пъпки, от които се пробужда една – централната, която образува една нова заместваща грудка и много рядко някои сортове формират до 2-4- нови грудки. В основата им се образуват пъпки, известни като детки, чиито брой е сортова особеност и могат да бъдат от 1 до няколко стотин. Детките са покрити с плътна дебела твърда, дебела и суха покривка, която ги предпазва от неблагоприятните условия. Те са студоустойчиви. Засадени в почвата на дълбочина 25-30 см презимуват успешно и на пролет прорастват. У нас гладиолата е известна и с името петльово перо. Цветовете са фуниевидни, съставени от 6 венчелистчета, израснали в основата. Всеки цвят е фунийка с размери от 3 до 26 см в диаметър. Цветът на гладиолата в пълен цъфтеж има форма на триъгълник. По форма те биват лилиевидни( с изправена тръбичка и равномерно развити венчелистчета), орхидеевидни (с накъдрени, вълновидни,или нарязани венчелистчета) и кичести (с много венчелистчета в центъра на цвета). По устройство на цветовете гладиолите биват едроцветни и дребноцветни хибриди. По размера на цветовете са групирани в 5 групи – миниатюрни (до 6,5см), дребноцветни (до 9 см), средноцветни (до 11,5 см), едроцветни (до 14 см) и гигантски (над 14 см). Големият запас от хранителни вещества в грудките осигурява бързо развитие на гладиолите, но при наличие на влага и топлина (20-25 градуса). Растенията не понасят преовлажнени и заблатени почви и високо ниво на подпочвените води. Не са взискателни към почвата, но са силно светлолюбиви. Засаждат се на открити слънчеви места, защитени от вятър. Понасят кратко засенчване, но при по-продължително или плътно засенчване цъфтежът закъснява или въобще не протича. Подходящи за тях са песъчливо-глинестите и глинесто-песъчливите почви, свежи, добре дренирани, богати с хумус, компост и торф. Добре е да се знае, че гладиолите растат добре на слабо кисели до неутрални почви с рН от 5,9 до 7,4.