Редуването на културите е задължително

03-10-2007 г. Отглеждането на дадена култура продължително време на една и съща площ е свързано с постепенно понижаване на почвеното плодородие и намаляване на добивите. Това може да се избегне, ако културите ежегодно заемат различни площи - това са т. нар. сеитбообръщения. По този начин се изключва възможността за натрупване на токсини в почвата, повишава се интензивността на кръговрата на веществата и се подобряват качествата на хумуса. Съгласно Национален стандарт 2.1 сеитбообръщението е: "Научно-обоснованото последователно редуване на земеделските култури по време и място върху определена обработваема площ. Периодът, необходим за преминаване на всички култури през всички полета в определения от схемата на сеитбообръщението ред, се нарича ротационен период или ротация". Положителното въздействие на редуването на културите зависи от редица фактори - почвено-климатични условия, вид и сорт и технологии на отглеждане. Известно е, че земеделските култури притежават различна способност за усвояване и различни изисквания към съдържанието на хранителните елементи от почвата. Дадени култури усвояват и използват по-голямо количество фосфорни съединения, други - повече азот, трети - повече калий, а пък бобовите растения подобряват снабдяването на почвата с азот. Ето защо чрез ротацията се постига избягване на едностранчивото изнасяне на хранителни вещества от почвата, характерно за монокултурното отглеждане. Друг положителен ефект е подтискането и ограничаването на разпространението на плевелите, тъй като различните култури притежават различна конкурентноспособност. Чрез сеитбообращението се променя средата, в резултат на което освен, че се изключва възможността за появата на почвена умора и процентът на използването на обработваемата земя може да достигне 100 процента, може да успешно да се ограничи намножаването на едни и същи болести и неприятели. За да се постигне максимален агротехнически, стопански и икономически ефект от съществено значение е всяка култура, особено основната, да се отглежда след най-добрите за нея предшественици. За тази цел е необходимо добре да се познават биологичните й особености и влияние им върху параметрите на почвеното плодородие. Сеитбообръщението е базата на научно-обоснованият, агрономически подход в земеделието, и е от голяма важност за агротехнически и икономически оправданата му интензификация. Тъй като различните културни растения извличат в различни количества и съотношения хранителните вещества от почвата, големи са и различията и в химичния състав на растителните остатъци, които остават в земята под една или друга форма. Така например, големи различия има в състава на зърнено-житните и бобовите култури. Установено е, че следжътвените остатъци от зърнените култури се минерализират бавно и при монокултурно отглеждане се акумулират в почвата, докато бобовите и кореноплодите се разлагат по-бързо и когато настъпи периода за сеитбата на следващите култури, остатъците от тях са малко. Единствено при безсменен посев с бобови култури е възможно дълготрайно съхраняване на хумуса. Съгласно Националните стандарти и Европейските регламенти, в зависимост от възможността за безсменно (или повторно) отглеждане, земеделските култури се делят на 3 групи: I-ва група - не понасящи повторно засяване след себе си - лен, слънчоглед, захарно цвекло, грах, люцерна; II-ра група - средно понасящи повторно засяване - пшеница, ечемик, овес, картофи, и др. III-та група - добре понасящи безсменното отглеждане - царевица, памук, ориз, коноп, тютюн и др.