03-10-2007 г. Ерозията на почвата е механично разрушаване и отнасяне на почвената маса от водата и вятъра, в резултат на което съдържанието на хранителни вещества и хумус в нея постепенно намаляват и тя понижава естественото си плодородие. Влошават се структурата и водно-въздушният й режим, а разходите за обработка на ерозираните почви са с около 1,5 пъти повече в сравнение с неерозираните. Ерозията се разделя на естествена и антропогенна в зависимост от интензивността на самия процес. Естествена е ерозията при площите, заети с естествена растителност и за нея е характерно бавното протичане. Антропогенната ерозия е характерна за обработваемите площи и е по-ускорена поради заместването на естествената с културна растителност. В зависимост от начина на ползване на земеделските земи, интензивността на ерозионните процеси може да се увеличи или да се намали. Ето защо ползването на земеделските земи трябва да бъде съобразено с теренните и климатичните условия и със свойствата на различните типове почви. Релефът на България е сред природните фактори, които допринасят сериозно за развитието на деградационни процеси - по-голямата част от земите са с по-голям или по-малък наклон, а в местата, които не се оттичат се създават условия за протичане на дехумификация, засоляване или техногенно замърсяване.