Не от всеки сорт домати може да се събират семена

27-08-2007 г. Практиката да се събират семена от най-хубавите домати в градината си съществува отдавна. И тук е голямата и грешка. През следващата година хората очакват да получат същите плодове, но за съжаление, често ги спохожда разочарование. Причината е в семената, които сега се продават по специализираните магазини. Основната част от тях са хибриди. Те са получени от кръстосването на два сорта и през следващата година се разпадат. В посева ще има растения, подобни на майчиния, на бащиния, на хибрида, на други. Всички с изключение на оригиналния хибридите ще са с по-ниска жизненост и устойчивост на болести, ще дадат по-малко добив, по-некачествена и разнородна продукция. Как да събираме семената Преди всичко трябва да избираме добре развити растения, със запазена листна маса, здрави и без признаци на заболяване. Трябва да имат също най-голям брой и изравнени в рамките на китката плодове, най-едри и качествени домати с добра форма, изцяло зачервени, ненапукани. Абсолютно погрешно е да се тръгне между доматите и да се събират най-едрите плодове. Трябва да се определят растенията, от чиито плодове ще събирате семена. Като правило всички домати на 1 растение имат еднакви /наследствени/качества. По-добре е обаче да бъдат използвани най-добрите от тях. Плодовете трябва да са напълно узрели, но да не са презрели и омекнали, тъй като семената ще са с намалена кълняемост. Не трябва да престояват повече от 1 ден откъснати. Доматите се измиват с течаща вода и се разрязват напречно на две половинки. Всяка се притиска с ръка и семената заедно със слузестата маса около тях излизат от гнездата. След това с нож се доизваждат останалите. Тази маса се събира в пластмасови кофички, добавя се още 1/3 вода и се оставя да ферментира. Това продължава от 3-4 до 12 часа в зависимост от температурата. През това време периодично се разбърква. Щом започне ферментацията, основната маса семена пада на дъното. Не трябва да се допуска преферментиране, защото се понижава кълняемостта. После се изсипва водата, заедно със слизестата маса и най-леките семена. Останалите в долната част на съда се поставят в парче от влажен тензух или от ситно найлоново тюлено перде. Отворите не бива да пропускат семената. След това платът се сгъва като торбичка и започва миенето – торбичката се търка с ръка под крана с чиста течаща вода, до като слузестата маса бъде изцяло отделена. Изстисква се,за да се отдели максимално водата. Не забравяйте , че силното слънце убива кълняемостта. Семената се поставят за сушене в закрито проветриво помещение или на сухо, сенчесто място. Прякото слънчево греене силно понижава и дори убива кълняемост. Най-добре се изсушават на един пласт върху суха безцветна хартия или не мъхест плат, като периодично се разбъркват, за да не останат слепени на бучки. После се стриват с ръка, до като напълно се разлепят. Не бива да остават слепени семена, тъй като това също се отразява отрицателно върху кълняемата им енергия и жизнеността. Добре изсушените семена се поставят в чисто пликче или торбичка и се съхраняват в сухо помещение с нормална стайна температура. На тобричката се връзва едро и четливо написан етикет с наименование на сорта и годината през която са взети семената. И така, почнете, че само от директните сортове можете да си вземете семена, ако искате да имате отново добра реколта. Това са българските (не хибридни сортове) - Трапезица, Бонония, Идеал, Спартак, Вихрен, Миляна, Яна и безколовият много родовит Бела.