Как осъдихме първи Глобалното затопляне

27-08-2007 г. Цяла седмица медиите известяваха за прогнозата на синоптиците, че над страната се очакват обилни валежи, като над североизточна България те вероятно ще надминат 80 л/м2. Хората в големите градове както винаги ги слушаха с досада. Едни се чудеха дали да си вземат чадър, други си мислеха, че идва краят на сушата, а трети се ядосваха за почивката си на море, която явно се проваляше. Бог знае какво са си мислели хората от Цар Калоян, Монтана, Русенско и другите райони, които водния ад потопи. Едва ли обаче са се притеснявали кой знае колко. Те знаеха, че един министър вече дебне бедствията от космоса с третото си око. Знаеха още, че не всички пари за щетите от бедствията са откраднати. Някъде по света бивш кандидат за американски президент обикаляше и говореше за една Неудобна истина . Предупреждаваше хората, че глобалното затопляне променя климата и ни чакат бедствени наводнения и опостошителни суши. По същото време у нас една телевизия канеше герои ВИП-Брадъри и укротители на питони. Друга пък залагаше на сървайвъри и шоуто на Славата, а останалите задено с първите по цял ден ни занимаваха с политици, спортисти и фолк-звезди. Напористи шоумени в сутрешните им блокове се опитваха да изземват задълженията на прокуратурата. Темата за „неудобната истина” на всички им се струваше скучна до болка, защото в нея нямало новини за трупове, кръв и сълзи. Един ден най-лошото се случи. Както за хората в големите градове, така и на онези в по-малките. За първите - кметовете се бяха захванали да им оправят пътищата, а другите ги удави потоп. Президентът мигновенно облетя наводнените райони и видя отгоре , как в морето под него плуват мазни петна от олио и кебапчета. Къщите и хората бяха потънали. Някой му подхвърли, че водата отдолу била необичайно сладка на вкус, почти захаросана. Никой обаче не се сети, че това бяха останки от предизборните обещания и раздадените на електората стимули. По медиите започнаха да се надпреварват „специалистите по всичко”, да обясняват причините за потопа. Изказваха се общинари, месари, дървари, лозари, кръчмари, обущари... Мълчаха само специалистите, забравени сякаш от боговете и царете. Обхванати от безпаричие мълчаха и празните стаи в научните институти. Мълчаха също доцентите и професорите, учили някога специалистите как да строят. Нямаше кой да им даде думата, зер не си бяха изучили занаята. Като спряха дъждовете, заваляха обвиненията. Хората на един бивш министър-председател обвиниха тези на сегашния, че туй, или онуй не било както трябва направено. Зер вождът им преди години не беше затрил фонд мелиорации и сега в държавата ни няма бели пари за черни дни. Мигом заваляха и оправданията. Сегашни министри се оправдаваха с валежите и оплакваха орисията си. Проклинаха облаците, че не си изсипали яда върху територията на съседни държави. Уж Бог бил българин, но сякаш и той бе абдикирал от управлението на водите ни. Прокуратурата, като не намери виновни обвини климата и природата. Произнесена бе най-тежка присъда за глобалното затопляне. Най-сетне в тази страна някой бе осъден. Така затворихме устата и на онези, които ни критикуваха от Евросъюза. Глобалното затопляне явно си получи заслуженото. То обърка много от хората и нещата в държавата ни. Обърка и специалистите в областта на водите, които вместо да си гледат работата прописаха фейлетони. Чу се, че някакви фейлетонисти пък станали концесионери на водоеми и отглеждали риба. Рибата, която днес плува по улиците и ливадите на залятите градове и села. инж. Руслан Кенаров специалист в областта на водите Председател на Българска асоциация по мелиорации