31-07-2007 г. В личните стопанства при отглеждането на птиците обикновено не се нормира разходът на фураж и често не се обръща внимание на количеството, което птиците разпиляват. Обикновено не се определят дневните дажби както по качество, така и по количество. Това води до преразход на фураж, до нарушаване на нормалния ритъм на продуктивност на птиците и до влошаване на резултатите - и производствени, и икономически. При отглеждането на малко птици се казва, че това са дребни неща, но при отглеждането на повече птици и още повече в големите ферми при внедряване на промишлени методи на отглеждане това не бива да се допуска. Не трябва да се забравя, че разходът на фураж при отглеждането на птици е около 70 на сто от общите производствени разходи. Намаляването на количеството на разпиления фураж е сериозна възможност за намаляване на разходите във фермите и себестойността на произвежданите яйца и месо. За постигането на това трябва да се вземат редица мерки, които всъщност не са или много малко са свързани със сериозни финансови разходи. • Първата възможност да се намали разпиляването на фуража е да се използват хранилки, съобразени с възрастта и едрината на птиците, които да са технологично и технически подходящи и удобни за използване. Височината им трябва да е такава, че да не позволява на птиците да изгребват с човките си и да изхвърлят навън фуража. Като правило хранилките трябва да бъдат на височината на гърба на птиците и затова при растящите птици тя трябва да се променя периодично. • Друго условие е нивото на фуража в хранилките да бъде ниско, но постоянно и равномерно разпределено във всички хранилки. Препълването, или ниво на фуража по-голямо от една трета от техния обем увеличават разпиляването. Това дава възможност на птиците и да ровят в него. При тубусните хранилки е много важна височината, на която са поставени, и редовното им повдигане при нужда. • Повече фураж се разпилява и когато птиците се хранят на воля, т.е. неограничено. Храненето задължително трябва да бъде нормирано (с изключение при бройлерите), като дневната дажба се определя в зависимост от възрастта на птиците и тяхната жива маса, от нивото на продуктивността им, от целите, които си е поставил птицевъдът. И, разбира се, от състава и качеството на смеските. Режимът на хранене също се определя в зависимост от тези фактори. При ограничено хранене, което е наложително при ремонтните птици, най-добре е цялата дневна дажба да се дава еднократно, без прекъсване. Това позволява без проблем да се хранят и по-слабите, както и по-страхливите птици. • Когато се използват механизирани хранилки, по-добре е, особено в началото на деня, при пускането им в движение да се осигури по-голяма скорост на движение, или ако това не е възможно, да се подава по-малко количество фураж, но до пълен оборот на хранилката. С това се намалява възможността птиците да ровят в него и да избират определени съставки от фуража. Не бива да се забравя, че при допустимото разпиляване относителният дял на разпиления фураж в себестойността на яйцата и птичето месо е около 3,5-4 на сто. А това показва, че резерви и възможности за икономии има и те не са малки. От в. Гласът на фермера