Житнякът е добра храна за всички домашни животни

31-07-2007 г. Това е рехавотуфеста трева, с мощна, дълбоко проникваща коренова система. Голямо количество от листата му са съсредоточени в ниските части на стъблото, а освен това има и прикоренови листа, така че осигурява добро покритие на повърхността. Предпочита песъчливи и глинести почви, умерено овлажнени. Устойчив е на засушаване, понася и високи температури. Отглежда се рядко за сено като самостоятелна култура, а обикновено в смески с други житни или с бобови треви. През втората и третата година при самостоятелно отглеждане от него се получава по 1000-1500 кг зелена маса или 300-500 кг сухо сено от декар. Най-подходящият момент за окосяване на житняка за сено е непосредствено преди изкласяването. При по-късна коситба се получава груб и недоброкачествен фураж. Средният добив на семе е 30-40 кг/дка, но при благоприятни условия може да достигне 60-80 кг. Има няколко вида житняк. За нашата страна по-голямо значение има гребеновидният житняк - Agropyrum cristatum. Не е много взискателен към почвата. Вирее на почти всички видове почви с изключение на мокрите и заблатени места. Много сухоустойчив е и понася високи температури. През пролетта се развива бързо. Устойчив е на утъпкване. Най-добри добиви дава на 3-ата-4-ата година. Подходящ е за отглеждане в по-засушливите райони на страната, както и за затревяване на ерозирани терени. От в. Гласът на фермера