31-07-2007 г. Изборът на най-подходящата сортоподложкова комбинация за конкретното място на отглеждане гарантира добра жизненост и висока продуктивност на овощните дървета. Подложката най-често е определящ фактор при избора на място за засаждане на овощните дръвчета. От нея зависи силата на растеж, размера и развитието на овощното растение, продължителността на неплододаващия период, количеството и качеството на плодовата продукция и устойчивостта на стресови фактори. В практиката се използват два основни типа подложки - семенни и вегетативни (клонови). Семенните подложки са по-силно растящи от клоновите, осигуряват по-дълъг живот на присадените сортове, освен това те най-често са свободни от опасни вирусни болести, които напоследък се превръщат в сериозен проблем. Кореновата система на този тип подложки е по-дълбоко разположена в почвата и осигурява по-добро закрепване на дръвчетата, както и по-добра приспособимост към почвените условия. Клоновите подложки от своя страна имат по-слаба растежна сила, встъпват по-рано в плододаване и придават по-добра изравненост на присадените растения по размери и количество на добивите. За съжаление те са по-слабо приспособими към неблагоприятните почвено-климатични условия. Овощните насаждения в България са предимно върху алувиално-ливадни, черноземни, сиви и канелени горски почви. Като цяло овощните растения изискват по-леки и топли почви, които са добре аерирани, влагоемни и богати на хранителни вещества. Оптималната почвена реакция (рН в калиев хлорид) за повечето овощни видове е в границите от 4,6 до 6-6,5. Ябълката, крушата, прасковата и орехът виреят най-добре при рН 5,1-6,5. На по-алкални почви (рН 6,3-7,5) може да се отглежда бадем, череша и вишня на махалебкова подложка и праскова на подложка GF 677. На по-кисела почва (рН 4,6-5,6) черешата и вишнята се отглеждат върху семеначета от череша и вишня. При рН 4,6-5 могат да вирят добре слива, касис, малина и къпина. Почви с рН по-ниско от 4,5 са неподходящи за отглеждане на овощни растения. При съдържание на активен калций до 4-5 процента е възможно отглеждането на повечето видове овощни култури, с изключение на прасковата и дюлята, при които неговото съдържание трябва да е под 1,5 процента. Подпочвените води трябва да са на 2,5- 3,0 м дълбочина за костилковите и на 1,5-2 м за семковите овощни видове.