08-06-2007 г. Азотните торове в зависимост от формата на съдържащия се в тях азот се подразделят на нитратни (натриева, калциева и калиева селитра), амониеви (амониев сулфат, амониев хлорид, течен амоняк), амониево-нитратни (амониева селитра), амидни (урина, калциев цианамид). Нитратните торове лошо се поглъщат от растенията, и могат много леко да се измиват от почвата по време на поливане. Освен тава, те понижават киселинността на почвата. Амониевите торове точно обратно – повишават я. Почти всички азотни торове много леко се разтварят във вода. В цветарството по-често от другите се използва амониев сулфат и урина. Амониев сулфат се използва само като кореново подхранване в доза 3 г/литър вода. Урината се използва като кореново (извън кореново подхранване в доза 2 г/л). Амониевата селитра е още един много популярен вид азотен тор. В чист вид я използват в доза 4-5 г на 3 л вода. Извън кореновото подхранване с амониева селитра е противопоказно, тъй като може да предизвика изгаряне на листата. Галя Милева