Интеграцията в европейските структури ще донесе спокойствие в селското стопанство

04-06-2007 г. - Господин Кабил, имате ли чувството, че кабинетът и вие, като министър на земеделието, правите компромис при разговорите си със зърнопроизводителите, приемайки почти всичко, което те са поискали в официалната си декларация? - Не, искам категорично да заявя, че в случая изобщо не може да се говори за какъвто и да е компромис от наша страна, от страна на държавата и нейните органи. Зърнопроизводителите не са наши опоненти, те са наши партньори и диалогът ни с тях винаги досега е бил конструктивен. Тук въобще не може да се говори за фронт, за битка и други подобни сравнения. Между нас барикада няма, ние сме от едната страна на тази разделителна барикадна линия, защото интересите ни се покриват. И те, и ние сме изключително много разтревожени от състоянието на основните земеделски култури, предимно пшеницата, царевицата, ечемика, слънчогледа и други, заради неблагоприятните природно-климатични условия, които поставиха много проблеми пред нас. А това са проблеми на държавата, на нашата икономика като цяло, на обществото. Тези проблеми се решават с диалог, с търсени на всички възможности за преодоляване на трудностите, пред които сме поставени. А тези възможности съвсем не са малки, особено след като вече сме пълноправни членове на Европейския съюз. И ние, както всяка европейска страна, щом сме в този съюз, трябва да споделяме една от неговите базови ценности – солидарността. - Ние трябва да бъдем солидарни, в това спор няма. Но все пак трябва да има някаква база, върху която да се наложат тези принципи на солидарността. - Точно така. Основата на тази солидарност са ясните правила, на базата на ясен анализ и точна информация затова на кого колко да се даде, за да се компенсират или поне заличат колкото се може повече понесените загуби. Защото зърнопроизводителите са най-уязвимата прослойка във всяка една страна. Те са в началото на всяка една икономическа, или на всяка една търговска верига. Всеки катаклизъм на пазара, всеки катаклизъм в дадена икономическа система най-силно рефлектира върху земеделските производители. И това трябва да се има предвид, когато се решават проблемите, свързани с производството на зърно и изобщо проблемите в селското стопанство. А проблеми безспорно има и те се знаят. - Но исканията на зърнопроизводителите пораждат доста размисли поне по отношение със своя императивен тон, с който са поставени. - Разбирам, става дума за протеста с искане за обявяване на национално бедствие. Това не можеше да стане, защото то показваше една изключителна слабост на държавата, а това просто не е вярно. Един проблем, свързан със засушаването и с реколтата, не може да стане причина за обявяване на национално бедствие и да се обърнем към международни организации за помощ. Това е икономически проблем и той трябва да се решава с адекватни средства. Ситуацията е екстремна, но в никакъв случай не представлява национално бедствие. И е добре, че в края на краищата всички се обединихме около това определение на положението в селското стопанство в момента. - Като ръководител на земеделието в страната, кое най-много ви тревожи в този момент? - Много и най-различни са тревогите. Аз не мога да не се притеснявам от това, че ако няма износ от нашата страна ние ще изгубим минимум 200 млн.лева, за икономиката това е пряка загуба. Загуби ще понесат и транспортните организации, поради ниската реколта. Но разбира се, най-големите ми тревоги са свързани с общото състояние на земеделието, което в много голяма степен зависи от природните условия и от възможността при неблагоприятно стечение на обстоятелствата, целият отрасъл да се подпомогне така, че да бъде готов за следващата стопанска година. Казано другояче – през юни да говорим за есенната сеитба, за която трябва да мислим отсега. - Господин министър, в публичното пространство битува мнението, че нашият държавен бюджет, че държавата ни като цяло са едва ли не блокирани напълно от Европейския съюз по отношение на подпомагане на земеделските стопани у нас. Нашите фермери могат ли да разчитат на преки помощи от страна на държавата? - Бюджетът ни изобщо не е блокиран от никого и той също така ще подпомогне земеделските стопани, пострадали от тазгодишната суша. Но това ще стане едва след като се направи пълен анализ на понесените загуби през първото шестмесечие. А такъв анализ ще бъде подготвен и той ще е много прецизен, в това не бива да има никакво съмнение. Изцяло ще бъдат компенсирани онези стопани, на които както се казва, всички засети декари са пропаднали. Засега изчисленията показват, че това са около 62 000 декара, може да станат и сто хиляди, това ще стане ясно през следващите две-три седмици. Компенсирани ще бъдат напълно само вложените до този момент средства, компенсации ще получат и тези, които понесли загуби и това бъде реално доказано.. - В момент, когато цялата страна е залята от вода, да се говори за изкуствено напояване като че ли не е най-подходящо. Но въпреки това ще ви попитам, дали имате някакви идеи за възстановяване на напоителните системи, които допреди петнайсетина години напояваха над 10 милиона декара орна земя? - Сега ефективно могат да се напояват около 5 милиона декара, макар че доста по-малко са реално напояваните земеделски земи. Около този процес възникнаха не малко проблеми и решението им ще се търси в няколко посоки. Законът за сдруженията за напояване не е ефективен, той е конструиран като философия в една друга ситуация в средата на 90-те години на миналия век. Днес ние имаме други реалности, в Европа действат други практики, с които трябва да се съобразим, за да не останем назад от общата тенденция на Евросъюза. Аз лично виждам на първия етап националното дружество „Напоителни системи и язовири” да се децентрализира в отделни дружества, които ще се формират по технологичния път на водата. Например, в региона на Пазарджик да има едно дружество, в района на Пловдив – друго. Отделни дружества ще има по поречието на Тунджа, Марица, Струма-Места, в няколко региона на Северна България. Нужно е също така да се създаде и едно друго държавно предприятие – „Отводнителни системи”, което ще осъществява държавната политика за предпазване от вредното въздействие от водите. Държавата трябва да финансира тази дейност за предпазване на населението и основно селското стопанство от водните стихии и пораженията, които те нанасят. - Тези дружества, за които споменахте, ще са нещо ново за страната. Каква ще бъде ползата от тях за земеделските стопани и кое ще ги стимулира да възстановят поливното земеделие у нас? - Тези предприятия или дружества, които биха се създали по технологичния път на водата, трябва да мотивират земеделските производители да ползват повече вода за напояване на някои култури. Това може да стане, ако предложат тази вода на поносими за производителите цени. Тези напоителни системи безвъзмездно трябва да станат собственост на тези, през чиято територия минават, за да могат те да се грижат за тях, да имат интерес от тези съоръжения, да няма експлоатационно предприятие между тях. Огромните напоителни системи, които имахме, вече не са ефективни. Те могат да съществуват само ако държавата ги стопанисва и поддържа изцяло. Но основните въпроси в селското стопанство се решават от други структури, това са частните стопанства, това са кооперациите, това са фермите и т.н. При това положение трудно може да се постигне пълно покриване на интересите на всички стопански субекти. Затова по-малките дружества с регионален характер могат да свършат добра работа. Но проблемът не е лесен за решаване, защото ако беше така, досега всичко щеше да бъде направено. Но аз се надявам на друго. С модернизиране на земеделието, с активизиране на европейските структури в селското стопанство, с получаването на помощи и субсидии, ще се създадат реални условия стабилизиране на отрасъла. Тази стабилизация не може да не се отрази благотворно на земеделските производители, от една страна, и да не доведе до успокояване на земеделския пазар, от друга. Нашите фермери ще разберат, че в този непрекъснато променящ се климат, за да имат повече гаранции за реколтата си, за нейното количество и качество, те трябва да поливат. Така е в цял свят, където земеделието е приоритет. А пари затова те вече имат. Нима 50 или 100 лева не могат да бъдат отделени в рамките на една година за поливане на царевица? Това са малки суми, големите зърнопроизводители имат доста по-големи възможности в това отношение. Те имат и уедрена земя, могат да разгърнат напоителна дейност в по-големи размери, което ще им донесе и по-високи добиви в основни култури. Интервюто е предоставено специално за FARMER.BG от вестник "Земеделски пазар"