Гибелта на черната армада

22-05-2007 г. Биволът е животно, което предизвиква страх у хората, които не го познават - изглежда им страшен, див, нападателен. Така, според запознати, разсъждават само онези, които никога не са яздили бивол, не са го разчесвали, не ги е спасявал от придошла река, не е слагал глава на рамото им. Допреди 30-35 години тези мили животни, биволите, заемаха голяма част от нашия пасторален пейзаж. Но дойдоха тракторите и биволите станаха излишни като теглителна сила, дойде манията по черно-шарените говеда и биволите отпрашиха заедно с най-ценната българска порода говеда - Сивото искърско, към кланиците. И днес още са живи хората, които извършиха това престъпление, онези, които се опитаха да го предотвратят (поне хората, които аз познавах), не са между живите. Сиво искърско говедо днес не може да се намери в България. Биволите от породата Българска Мурра са достигнали почти до т. нар. скелетна популация (т. е., когато няма да могат да се възпроизвеждат). Трябва да се гледа напред, но затова е необходим макар и бегъл поглед в миналото, за да разберем значимостта на проблема с бъдещето на тези животни у нас. Само два факта - при обсадата на Одрин без помощта на биволските бици не е било възможно тежките оръдия на Българската армия да се изнесат на позиции и да се осъществи за първи път в историята на военното изкуство в света т. нар. артилерийски вал. Факт втори - българите, които навремето са консумирали биволско мляко в големи количества, не са страдали от повишен холестерол. Защото макар и по-маслено от кравето, то не предизвиква натрупването на холестерол в кръвта. Та, отидат ли си биволите, ние вече няма да сме същите, ще загубим нещо от нашата идентичност. "Севлиево Гран при" - тази табела се вижда често по шосето София-Варна. Там, където е днес пистата на "Севлиево Гран при", преди години е имало голям гьол, в който търсели прохлада в горещите дни биволите от стопанството в с. Горна Росица. Споменавам този факт не заради друго, а да посоча една - макар и не особено значителна - причина за намаляването на биволското стадо у нас. Отнемаме им жизненото пространство. Но това е една локва, останалото е нашенско безхаберие. Днес стадото на агрохолдинг "Ловико" е най-голямото в България. Има 500 животни, от които 200 са дойни биволици. Продават се животни до 6-месечна възраст, в Горна Росица остават само подбрани биволици, 90 на сто от които са женски. Тук се поддържа породата Българска Мурра, но докога? Дори и за такова голямо на пръв поглед стадо това е непосилна задача. Историята е кратка - през 1997 г. земеделската кооперация в селото се влива в ЛВК "Сухиндол", който през 2002 г. изпада в несъстоятелност и прекратява дейността си. През февруари 2003 г. се създава агрохолдингът и фермата преминава към него. Цветан Цочев, директор производство е горд, че днес най-голямото биволско стадо е собственост на холдинга. - Направихме немалко инвестиции - споделя той. - Инсталирахме централен млекопровод, имаме млечен пункт и цех за преработка на млякото. Всеки непредубеден човек ще види, че гледаме животните си добре. Това личи както по външния вид на нашите биволици, така и по качествените показатели на нашето мляко. Знаете, че Европейският съюз е доста, нека го наречем, толерантен по отношение на изискванията към биволското мляко - общ брой соматични единици и бактерии. Ние сме стигнали равнище, което на практика приравнява нашето биволско мляко с кравето от ферма първа категория. Нашите биволи се гледат по изискванията на ЕС за хуманно отношение към животните - свободно боксово, с възможности за разходка до обора и с всекидневно извеждане на паша. На тяхно разположение са локви, река, ливади. Трудно ли се отглеждат биволи днес у нас - това е на пръв поглед наивен, но и най-естественият въпрос към Цочев. - Да, днес е трудно да се гледат биволи у нас - продължава директорът. - Първо, ние се сблъскваме с крайно негативната тенденция на непрекъснато намаляване на биволското стадо у нас. Не, биволите не намаляват, те направо се топят като сняг на пролетно слънце. Допреди 2-3 години говорехме за 10 хиляди животни, сега, според официалната статистика са 4000, а според мен са не повече от 3000. Каква е причината. Нищо не се прави за спасяването на биволите, независимо от декларираните добри намерения на държавата. Основната трудност е реализацията на биволското сурово мляко. Много малко преработватели го изкупуват. Много са неуредените неща - например технологичните линии и пр. Но как да изкупуват и преработват мляко от толкова малко животни. Повечето се гледат от дребни стопани - по 1-2 биволици и като си помислите, че са 5-6 в селото... Следващото след нас стопанство е със 120 животни. Разбирате ли, положението е драматично. Завъртаме се в омагьосан кръг - биволското мляко е, нека го наречем, специално. То не бива да се смесва с други видове мляко, за да не се губят неговите уникални качества. От друга страна, кой може да събира няколкостотин литра от няколкостотин километра - логистично е не само неиздържано, а е идиотско. А българските биволи, нашата Мурра, е ценна порода. Според Цветан Цочев тя е много по-добра от средиземноморския бивол, който господства в Италия. По-добър е като порода, като генетически възможности, по качество на млякото и какво ли не още. Нашите биволи се изнасят в чужбина. Държави, които допреди десетина-двайсет години не са знаели що е това бивол, днес вече имат стада от наши животни. Мислите ли, че германците например са по-прости от нас? Хора, наши биволи са изнесени във Филипините! Всички тези факти са потресаващи. Утре може и на Луната да гледат биволи, а в България - не. Нима у нас не е останала и капчица национално достойнство? Някой може да каже - е, в биволите ли ни е националното достойнство? На такива хора можем само да отговорим - и в биволите. Ние Одрин вече не можем да превземаме, а не е и нужно. С комшиите сме съюзници. Но трябва ли те да ни продават български пипер, български биволи и какво ли не още българско? Преди две-три години тогавашният министър на външните работи Соломон Паси обеща да внесе биволи от Индия. Според г-н Цочев това е невъзможно, заради някои специфични болести от които боледуват биволите в Индия. Как внесохме преди десетилетия от тази страна биволи от породата Мурра, за мен и до ден днешен е загадка. Те тогава здрави ли бяха? Има и един друг проблем - ние не съзнаваме, че проблемът с биволите е национален въпрос. Въпрос на национална чест и достойнство. Преди години в Замбия почти бяха изчезнали слоновете. Световни учени и институции се ангажирали с този проблем и днес популацията на тези животни не е застрашена. Биволите не са слонове, но и България не е Замбия, нали? На нас няма да ни помогне никой да спасим биволите си. Но нима нямаме интелект да го сторим сами? Хей, българи, спасявал ли ви е от удавяне бивол! Спомняте ли си за дядо си, чиите биволи издърпаха оръдията на позициите край Одрин? Полагало ли е това "страшилище" глава на рамото ви? Биволите на дядо ми са издърпали оръдията и той е превзел Одрин. Баща ми се е държал за опашката на биволица и тя го е спасила от придошлата река Осъм. А аз само си спомням, че едно обявено от цяло село за проклето и опасно животно полагаше главата си на рамото на едно градско хлапе - абе, софийско копеле. Мисля си, че чувстваше, че това хлапе го обича. Нека не допуснем да загинат и последните кораби на Черната армада. От Владимир РУПОВ, в. Фермер