Максимална продуктивност се постига чрез смесване на два хибрида в един посев

08-05-2007 г. Отдавна известни факти на науката за царевицата в настоящия момент отново стават актуални, като се има предвид, че прогресът в селекцията на тази култура в периода след т. нар. зелена революция бележи известно забавяне по отношение на продуктивността. Например максималните добиви, доближаващи генетичния потенциал на тази култура от 2-2,5 т/дка, са постигнати още през 70-80-те години на ХХ век. Освен селекционно-генетични подходи за по-голяма реализация на генетичния потенциал на царевицата се търсят и различни технологични решения, които имат същата цел - постигане на максимална продуктивност от даден хибрид или група хибриди. Системата "плюс" дава възможност от един комбиниран посев да се "изстиска" възможният максимум от два или повече хибрида. Системата има два елемента: да се използват хибриди, чиито семена са произведени по т. нар. схема на смесване - от фертилен и стерилен аналог на майчиния компонент и да се сеят два или повече хибрида от една група по ФАО (с много близка вегетация) в един общ посев. Идеята на втория елемент от системата е да се използва в смесен посев (разбирай ленточен), ефектът от опрашването с чужд прашец или ксениен ефект, който води до по-голям размер на зародиша в зърното и до увеличение на добива средно около 2 процента - обобщено от различни литературни източници. Опрашването в един голям масив от царевица, засят само с един хибрид, на практика е изогенно, т.е. със собствен прашец и ксениен ефект може да се наблюдава само в крайните редове, ако в съседните площи има засети други хибриди, при което свободното опрашване е хетерогенно - с чужд прашец. Първият елемент от системата допринася в още по-голяма степен за увеличаване на добива. Произведените по схема на смесване хибридни семена (т. нар. купаж) имат от 50 до 70 процента в зависимост от схемата на семепроизводния посев потомство със стерилни метлици, тъй като бащината форма на съответния хибрид не притежава гени възстановители на фертилността. Останалите 30-50 процента от посева на такъв хибрид имат фертилни (цъфтящи) метлици, като техният прашец е напълно достатъчен да покрие целия посев. Растенията със стерилни метлици имат по-малко изисквания или отслабена конкуренция по отношение на хранителни вещества спрямо кочана. С други думи, за сметка на стерилната метлица кочанът се изхранва по-добре. Икономията на азот, или по-точно пренасочването му към кочана, е около 3 кг/дка, а увеличението на добива по обобщени данни е около 8 процента. От в. Фермер