Засаждане на лозички през вегетацията

12-08-2003 г.Създаването на ново лозово насаждение е свързано с много разходи и бавен оборот на капитала. Скъпо струва и бавно се произвежда посадъчният материал. Сезонното му предлагане скъсява времето, през което може да се засажда лозе. Като добавим, че през времето, когато се предлага лозов посадъчен материал, благоприятните за работа дни са твърде малко, ще разберем защо бизнеспрограмите често се провалят. Има поне още една причина за неуспехи. Част от новозасадените лозички не покарват или скоро загиват. Заменянето им става най-рано през следващата година. И оттук започват (и продължават) вредите от неравномерното развитие на лозето. Старите лозя обичайно се пръскат срещу маната до средата на юли, а младите лозички в тях трябва да се пръскат до септември и затова често се обричат на гибел. Да се скъси времето за производство на лозов посадъчен материал и да се премахне сезонността при предлагането му на пазара - това е важно условие за ускорено създаване на нови лозя. Привлекателна възможност е картонажният метод, при който облагородените лозички след стратифициране се вкореняват в оранжерии в саксийки (перфорирани картонени кутии, прозрачни пластмасови ръкави или кофички). Преди и след стратифицирането лозичките се обработват с парафинови смеси, съдържащи фунгициди. Парафинирането осигурява по-стабилна връзка между калема и подложката, намалява изпарението на водата и предпазва от гъбни инфекции. Всичко това улеснява срастването между двата компонента. Преди пикиране в саксийката лозичката се обработва и с препарати, стимулиращи коренообразуването. След 40-50 дни те имат видими коренчета и летораст с няколко листа, така че са готови за засаждане на постоянно място. Добре опаковани, лозичките могат да се транспортират и да изчакат до засаждането цяла седмица. Засаждането може да се направи по всяко време на вегетацията - от май до октомври, дори и да се изчака традиционното време (есенното окапване на листата). Но при ранно засаждане на постоянно място - през май-юни - и добри грижи до есента, лозичките се развиват така, че изпреварват засадените по традиционния начин и плододаването се ускорява с една година. Лозичките се засаждат след разрязване на пластмасовата опаковка, но като се запазва целостта на пръстта около корените им, в ямки, дълбоки 40-45 см, така че спойката да остане равна на повърхността на терена. (Продължение от стр. 5) Ямката се запълва много внимателно, без притъпкване, със смес от угнил оборски тор и пръст в съотношение 1:1 плюс суперфосфат, калиев сулфат и амониева селитра по 50 г на лозичка. Когато ямката е запълнена две трети, в нея се налива бавно вода - 20-25 литра. След като водата попие в почвата, ямката се допълва с останалата приготвена рохкава пръст. Повърхността се оформя като плитко легенче, застлано с талаш и се забива колче за привързване на летораста. През следващите две седмици лозичката се полива с по 2-3 л вода през 2-3 дни, а след това - веднъж седмично, докато се уверим, че растежът й е стабилен. Следващите грижи за лозичките са както при традиционната технология. Този метод е добре познат както в напредналите страни, така и в региона на Варна, където се прилага почти две десетилетия, но е слабо познат в останалата част на нашата страна. Двата метода не бива да се противопоставят един на друг. Напротив, така производството на лозов посадъчен материал се допълва и разнообразява. На мястото на пропадналите новозасадени лозички може веднага да се засади жизнена лозичка в период на вегетация и наесен да разполагаме с редовно попълнено, засадено младо лозе. Освен това с лозички във вегетация може да се удължи периодът за засаждане на лозя с два-три месеца и така да се ускори създаването на нови лозови масиви. Тази възможност следва да се включи в бизнеспрограмите и да се осигури със съответни договори. (от в. фермер новият)