За икономиите при използването на биогоривата

24-04-2007 г. В Европа сега на мода е биогоривото. Въпреки че след въвеждането на по-високите налози възторзите в Германия по отношение на новото гориво започнаха да стихват, инвестициите за построяването на нови инсталации са все така големи. Според Германския съюз на производителите на високобелтъчни и маслодайни растения в края на 2007 г. производството на биодизел във ФРГ е нараснало до 3,4-3,6 млн. тона. Доколко са перспективни подобен род инвестиции? Картината е съвсем различна от очакваното. Въпреки огромния интерес биогоривото в Европа като цяло и в Германия в частност играе второстепенна роля. Потреблението расте, но делът на биодизела се е увеличил от 0,1 на сто през 1998 г. до 3,4 на сто през 2005. И това е напълно обяснимо. Според мнението на специалистите без дотации в това число и освобождаване от налози на минералните горива биодизелът, произвеждан при съвременните технологии, може да се конкурира на пазара единствено когато суровините за производство на нефта са над 100 долара за барел (около 83 евро). При по-ниски цени на световните нефтени пазари използването на биологични източници на енергия става икономически неефективно. Трябва да се намалят загубите при производството на биоенергоносителите. Според оценката на Генералната дирекция за селското стопанство и развитие на селските райони към Евросъюза прилагането на нови технологии и научно-техническия прогрес ще позволят да се намали себестойността на биогоривата към 2030 година средно с 30 на сто. При това перспективите за отделните биоенергоносители са различни. Отделящата се енергия от различни селскостопански култури от един хектар са дадени в следната таблица. СЪМНИТЕЛНИ ПЕРСПЕКТИВИ ЗА БИОДИЗЕЛА През 2005 г. в света са се произвеждали всекидневно около 670 хил. барела биодизел, което съответства на 1 на сто от световното потребление на горива. От гледна точка на рентабилност не трябва да се очаква съществен ръст на производството в Европа. Ако малайзийският биодизел от палмово масло е рентабилен при цени на нефтените суровини от 45 долара за барел, то в условията в Германия използването на биодизел ще бъде икономически оправдано само ако цените на суровините за производство на нефт са над 75 долара за барел. Продължително повишаване и задържане на високите нива на цените на нефта в световен мащаб вече са малко вероятни. Последното трайно покачване на цените беше в резултат от военно-политическата криза в арабските страни от нефтодобивните региони. По разчетите на Германския институт по икономика (DIW) в средносрочен план цените на нефта ще се движат между 55 и 60 долара за барел. А това означава, че в Евросъюза производството на биодизел без дотации от страна на правителствата ще е нерентабилно. Допълнителните постъпления могат да бъдат осигурени за сметка на реализацията на страничните продукти от производството - рапичен шрот. И тук възниква проблемът с екстракционните заводи, които не могат да намерят стопанско приложение на шрота, трябва да го реализират за своя сметка, което в значителна степен ще намали общата рентабилност на производството на биодизел. Не трябва да забравяме и допълнителните разходи, които ще се налагат при прехода на машинния парк към биодизел: •приспособяване на двигателите за работа с биодизел (само най-съвременните модели трактори не се нуждаят от подобна операция); •по-голям разход на горива в сравнение с традиционния дизел (около 5 на сто разлика); •скъсени срокове за техническо обслужване, в частност по-често се налага смяна на масло; •инвестиции за ново хранилище на горивото: често се налага построяването на ново хранилище за биодизел. Според разчетите на Германския съюз на производителите на маслодайни и високобелтъчни растения (UFOP) преходът към биодизел на селскостопанските предприятия или на група от предприятия ще бъде икономически оправдано само тогава, когато потреблението нарасне над 40 хил. литра. Освен това при покупка на големи количества предприятията могат да сключват дългосрочни договори с производителите на биодизел. В светлината на казаното дотук се налага мнението, че производството на биогорива в дългосрочна перспектива е твърде рисковано начинание. Ако цените на суровините за нефт наистина свалят нивата си, много от вече построените в Европа установки за биодизел няма да могат да покриват кредитите си и ще фалират. Според разчетите на германските специалисти използването на биодизел и в селското стопанство при значителното спадане на цените на нефта също ще стане нерентабилно. Тогава средствата за преоборудване на старите двигатели и за построяването на хранилища за биодизел ще бъдат напразно похарчени. РАПИЧНОТО МАСЛО - АЛТЕРНАТИВА? Използването на рапичното масло, получено чрез студено пресоване, като чисто гориво е икономически оправдано единствено тогава, когато стопанството или групата предприятия сами си го произвеждат. По данни на UFOP през 2005 г. в Германия са работили около 300 малки рафинерии с обща мощност около 0,5 млн. тона. Пресоването за извличане на масло е икономически ефективно само когато натоварването на рафинерията е не по-малко от 3000 часа годишно. Това създава условия за покриване на загубите. Много важен показател е и остатъчната масленост в рапичния шрот. Промишлените установки позволяват рапичното масло в шрота да е до 2 на сто. За малките установки за много добър резултат се смята 12 на сто, а нормален показател е 14-16 на сто. В малките рафинерии две трети от рапичното семе "изтича" в страничните отпадни продукти - шрота. По-високата енергийна стойност на шрота на пазара на храните само от части компенсира тези загуби. За оценката на икономическата ефективност за преустройството на селскостопанската техника за работа с рапично масло огромно значение има относително високият остатък на (моторесурсите) при преоборудването на двигателите. Така продължителността на използване на тракторите след преоборудването трябва да бъде не по-малко от 4 хил. моточаса. Ключов показател за икономическата ефективност на преоборудването на техниката е себестойността на рапичното масло. Себестойността е в пряка зависимост от общото годишно потребление на дизела от стопанството или от група предприятия. Според експертите използването на рапица като горива е икономически интересно само при обеми на потребление над 60 хил. литра годишно. Само в тези случаи преоборудването може да бъде оправдано . Съществуват и още два показателя за ефективност: •собствената рафинерия да работи при пълно използване на мощностите; • създадената добавена стойност от производството да отива при производителя, а не при преработващите предприятия и търговците, в случая на биодизел. Много важно е преоборудваните двигатели да работят безаварийно, тъй като разходите по ремонтите не винаги се покриват от застраховките. Рискът от повреди може да бъде снижен, ако се използва рапично масло, което да отговаря на техническите нормативи DIN V 51605, действащи в Евросъюза от 1.07.2006 г. В установките, работещи в стопанствата, да се постигне нужното качество на филтриране на маслото не винаги е възможно. В този смисъл е интересен опитът за съвместна работа на производители на рапица и рафинерии в Долна Саксония: заводите централизирано изкупуват нефилтрираното масло на стопанствата от района, както и получения шрот. Част от добавената стойност при производството се губи от стопанството, но то не се занимава с реализацията на страничните продукти от производството, както и с влагането на средства за скъпо струваща филтрационна система. Използването на рапичното масло в чист вид като горива за селскостопанската техника в условията на ФРГ ще бъде икономически изгодно, ако стопанските предприятия ползват облекчения. Кога ще стане това, зависи от законодателите. Интересът към използването на рапичното масло ще се увеличи още повече, когато на пазара се появят трактори, които няма да се нуждаят от преоборудване. През 2008 г. на пазара трябва да се появи техническото разрешаване на проблема от "John Deere".