260 породи буби се пазят във Врачанската опитна станция

16-04-2007 г. Моментното състояние на този отрасъл наистина буди основателно безпокойство, но така е и в редица други сектори на селското стопанство. Така че нищо по-различно не би могло да се каже за развитието на българското бубарство през последните 15 години. По-важен обаче е въпросът дали има условия за съживяването и изграждането му през идните години. Хубавите спомени топлят, но не са достатъчни… Ако въпросът опира до материална и научна база, то тя съществува и се намира във Враца -. това е Опитната станция по бубарство, в която грижливо се пазят над 260 уникални породи буби и 130 черничеви дървесни сорта. Това е генетичният ресурс, който може да изведе целият отрасъл напред при настъпване на очакваните по-благоприятни условия за развитие на селското стопанство. В продължение на много години в станцията са били създавани нови хибриди с доказани високи генетични качества, което е най-сериозната предпоставка за бъдещото развитие на бубарството в страната. Засега обаче остават само спомените за някогашния център на черничевите градини и на бубарството в страната. България имаше няколко големи предприятия за производство на коприна, основно в Русе, Карлово, Хасково и София, които времето затвори. Постепенно изчезна и интересът към този сектор на земеделското ни стопанство, а всичко това, събрано на едно, означава постепенното ликвидиране на отрасъла. Браншовият съюз положи някакви усилия за възраждането на професията , но очевидно добрите намерения не бяха достатъчно добре подплатени и със средства, което попречи за възраждането на целия сектор. Перспективата отново е свързана с намирането на инвестиции, които да помогнат за съживяването на бубарството и на цялата копринена индустрия у нас. Но междувременно по съвсем обясними причини намаля и интересът към тази професия, която не привлича с почти нищо младите хора. А животът показа, че само с традиции не става, нужна е солидна материална база за развитие. Във врачанската опитна станция например годишно се произвеждат над 30 000 черничеви фиданки от много добри и качествени сортове, които се предлагат на пазара. За съжаление обаче едва 4000 от тези фиданки се купуват, другите остават, търсенето е прекалено малко в сравнение с предлагането. Един от големите проблеми в бубарството е свързан С липсата на пазар за произведените пашкули Това е основната причина някои бубари да се откажат от тази професия и да се насочат другаде. По мнение на специалисти от бранша в него влязоха хора, които нямат отношение към развитието му и не проявяват желания да направят нещо по-конкретно за възраждането бубарството на копринената индустрия. А за всичко се иска време, в случая то липсва и това пречи да се върви напред. Има и нещо друго - тази професия не е кой знае колко доходоносна. В България за едно кило сурови пашкули може да получиш между 6 и 7 лева, докато в страните от Европейския съюз се заплаща двойно. Тъкмо тук се крие и надеждата – сега, след като вече сме членове на европейската общност вероятно ще се създадат и по-добри условия и възможности за по-пълното развитие на отрасъла. Без да фигурира в списъка като някаква надеждна алтернатива в земеделието, бубарството може да замени в някои райони тютюнопроизводството. Нищо не пречи да бъдат създадени нови черничеви градини в Родопите, по долината на Струма и Места, в югоизточната част на страната. Не липсват и добре подготвени специалисти, които биха могли да помогнат в тази насока. Но трябва да бъдат създадени и солидни предпоставки за развитието на този важен и престижен подотрасъл. А това казано в прав текст означава осигуряване на средства за инвестиции и за възраждане на цялата българска копринена индустрия Съюзът на бубохранителите в България също трябва да даде своя реален принос, за да се осигури добра комуникационна връзка между бубарите и браншовия съюз.Защото проблемите действително са много и не са никак леки за решаване. Как например да се обясни факта, че сега в страната почти не се изкупуват буби. За сравнение през 1990 година са били изкупени над 1500 т буби, в началото на новото хилядолетие те са само около 80 тона, а сега почти нищо. Как се стигна до днешния хал на бубарството? Отрицателна роля играят много фактори. Постепенно бяха ликвидирани базите, където се изкупуваха пашкулите и производителите останаnа с вързани ръце – произвеждаш, а няма къде да го продадеш. Така изчезнаха базите в Горна Оряховица, Пловдив, Гулянци, Нова Загора, Лом, Чирпан и други. А в тези бази се предлагаха бубени семена на онези, които желаеха да отглеждат буби и да ги продадат на копринените производствени предприятия, които също бяха закрити. Сега всичко трябва да започне едва ли не отначалото. Преди време се говореше за най-различни проекти, като особено много се спрягаха един американски модел, но достойнства имаше и швейцарски. За жалост нищо особено не произтече от тази инициатива и липсата на финансови средства се оказа най-голямата спирачки за развитието на бубарството в страната. А новите технологии не могат да се внедрят без влагане на средства за развитието на отрасъла. Защото тази професия съвсем не е лека и евтина. Напротив, създаването на едно черничево стопанство, което за да е ефективно се иска да е най-малкото от 5 декара, струва доста скъпо и тук браншовата организация и държавата могат да помогнат много. Проекти има, твърдят браншовиците, ама няма кой да ги реализира. Вече има създадено акционерно дружество "Българска коприна", което навлезе в своята трета годишнина, на което се разчита да помогне на отрасъла да се изправи на крака и да тръгне напред. Напълно е възможно в сравнително кратки срокове – в рамките на 2-3 години, да се създадат млади черничеви градини на първо време върху площ от 20 хиляди декара, а след това и повече. Ще има и субсидии, твърдят от браншовата организация, но ще има и контрол за харченето на отпуснатите пари. Само така би могла да се възроди копринената индустрия в страната и след 5-6 години да можем да произвеждаме 3 милиона метра висококачствена коприна.